Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Успя ли да мине?

— Да, въпреки че няма как да знаем дали преминаването през Стената го е лишило от разум. Защото умря, без да се свести.

— И го знаете, защото никога не се е върнал?

— Знаем го, защото още щом той премина отвъд Стената, от другата страна, лодката му потъна във водата.

— Потъна!

— Именити учени наблюдаваха през далекогледи, въпреки че той вече бе изминал три мили. Понтоните се откъснаха и отплаваха. А после лодката просто потъна във водата. Кносо изскочи на повърхността, задържа се няколко минути и също потъна.

— Защо една лодка би потънала така?

— Има хора, които твърдят, че някой я е повредил, че понтоните са били разработени така, че да се откъснат, и че нарочно са пробили дъното и са запушили дупката със запушалка, разтворима в солена вода.

— Значи е бил убит — заключи Риг.

— Има хора, които го твърдят. Но един от учените, които наблюдаваха, астрономът Токуир, използваше далекоглед, в който имаше много огледала, изработен от него самия, и затова другите учени не повярваха на наблюденията му. Но той се кълне, че през него успял да види как лодката на баща ти потъва много по-ясно от другите. И казва, че видял ръце, които се подали от водата и първо откъснали понтоните, а после дръпнали лодката надолу.

— Ръце? Човешки ръце?

— Никой не му повярва и той бързо изостави темата от страх, че ако настоява, ще съсипе реномето си сред учените.

— Вие му вярвате.

— Вярвам в това, че не знаем какво има отвъд Стената — рече майка му.

— Мислите, че има хора, които живеят във водата? И могат да дишат под вода?

— Нищо не мисля. За нищо не казвам, че е възможно или невъзможно.

— Но той е минал през Стената.

— И не се свести.

— Защо тази случка не е известна из… Републиката?

— Защото не искахме хиляда идиоти да повторят опита и съдбата му — отвърна майката.

— Ами ако в съседния ограден свят има водни хора? — попита Риг. — И те също никога не са преминавали през Стената! Дали изобщо биха разбрали какво представляват нашите лодки? Или що за създание е Кносо, моят баща? Те може би са помислили, че щом формата му е като тяхната, и той може да диша под водата като тях.

— Ние не знаем каква е формата им.

— Знаем, че имат ръце.

— Знаем, че Токуир е нарекъл ръце онова, което е видял.

— Майко, аз разбирам, че не бива да има опити да се повтори планът на баща ми. Бих желал да прочета всичко, написано от него, или ако не успея, то да прочета всичко онова, което той е чел от библиотеката. За да науча това, което той е узнал, или поне да повторя догадките му. Ала тържествено ви се заклевам, че не съм чак толкова глупав да се опитвам сам да прекося стената, не и в безсъзнание, нито в лодка! Ако съм толкова глупав, че да не се уча от чуждите грешки, то значи не съм никакъв учен.