![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Той трябва да е бил много умен човек.
— Станало е случайно — отвърна майката. — Може и да е бил умен, но е нямал представа, че това, което е обяснявал, й е било от полза, защото нямало как да знае, че тя става невидима. Това така и не се разчу. Всички прислужници и гости са убедени, че Парам е болезнено стеснителна и се крие, когато не желае да общува. Забранено им е да я търсят, въпреки че не биха могли да я намерят, щом тя не иска да бъде намерена, разбира се.
— Моля ви, кажете й, че я умолявам да ни придружава в нашите разходки из градината.
— Умолявай си. Но Парам ще постъпи, както тя реши.
— Кажете й, че й се извинявам, задето съм минал през нея в градината.
— Какво?! — възкликна майка му. — Какво си направил?
— Знаех къде се намира тя и минах през нея.
— Не знаех, че това е възможно.
— О, не се съмнявам, че се случва доста често. Тази сутрин тя беше с нас в трапезарията. Когато излязохме, аз се стараех да я заобикаляме, но когато тя е невидима, не може да се движи достатъчно бързо, за да се отдръпне. Има склонност да се залепя за стените, но не ми се вярва, че от време на време не са минавали през нея.
— Никога не ми го е казвала.
— Не иска да ви тревожи. А и несъмнено не желае вие да се мъчите да познаете къде е и да я заобикаляте.
— Ти никога не си я срещал, а сега ми обясняваш какво иска да правя и какво — не?
— Да — потвърди Риг. — Защото това е очевидното предположение и то обяснява защо дирите й са толкова увъртени и лъкатушни и защо тя се залепя за стените.
Най-накрая те разгледаха цялата къща, всеки етаж, стая, кътче и гледка освен личните покои на Флакомо и тайните коридори. Минаха покрай няколко от тайните входове към лабиринта от проходи, ала Риг просто си отбелязваше местата, за да се върне там по-късно. Ако го уловяха да оглежда покрай някой вход и се усъмняха, че готви нещо опасно, той искаше да заподозрат само него, не и майка му.
Тя се върна в стаята си, а Риг — в кухнята, където дневната смяна месеше тестото и бъркаше смесите за вечерните кейкове и сладкиши. Тази симетрия — че всяка от пекарките трябваше да опече онова, което другата е приготвила, му харесваше. Хареса му и това, че Лолонга сякаш се съревноваваше със сестра си коя повече да го натъпче с отличния хляб. Едно беше сигурно: тук той нямаше да умре от глад.
Присъедини се към чираците на готвачите — не се опитваше да работи с чираците на пекарите, защото можеше да обърка нещо. Хвана се при готвачите — изпълняваше поръчките им, заучаваше по име, вид, мирис и употреба всички подправки, които растяха в кухненската градина, и го навикваха за допуснатите грешки също като всяко друго хлапе в кухнята. Не след дълго момчетата, които спяха зад печката, го приемаха радушно и разговаряха с него като с равен. С тях той приказваше като привик от Водопаден брод и се оставяше да го занасят заради диалекта му.
— И кой е истинският глас на Риг? — попита го Дългия един ден, като го чу как разговаря с чираците на готвачите.
— Щом излиза от устата ми, значи е моят глас — отвърна Риг.
— Но недодяланото селянче от горното течение на реката, с всичките му непристойни шегички и смешни истории за живота на село… Как можеш да твърдиш, че то е същото момче, което се изразява толкова изискано, че с остроумието си покосява всички гости?
— Нима? — учуди се Риг. — Не помня да съм нанасял увреждания някому.
— Някои се съсипват, когато всички им се смеят. А ти срази неколцина, които не смеят да дойдат отново.
— И липсват ли на някого?
Дългия се засмя.
— Когато ловецът носи само едно оръжие, значи сам е решил да не бъде заплаха за онези животни, които то не може да достигне — отбеляза Риг.
— Значи ти притежаваш оръжията „селяшко остроумие“ и „изтънчено остроумие“?
— Да кажем, наполовина от всяко.
— Две тъпоумия са едно остроумие, мисля — рече Дългия.
— А сега и ти влезе в надпреварата! — провикна се Риг и двамата започнаха да се боричкат в кухненската градина. После се сетиха за задачите си и се заловиха за работа, без да чакат някой да ги навика.
Отговорът дойде след седмица. Флакомо го обяви на вечеря.
— Млади Риг — заяви домакинът. — Застъпих се за молбата ви пред Революционния съвет и той реши, че отговарянето на безкрайните ви молби и изпращането на книги напред-назад твърде много ще затрудни библиотекарите.