Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Учен от кралски произход.

— Разбира се. Но с времето, след години ще стана старец, известен с трудовете си далеч повече, отколкото с потеклото си. Никой няма да се бои от мен или да възлага някакви идиотски революционни надежди на мен или на когото и да било от семейството ми, защото вече ще сме нещо друго.

— Но те така или иначе няма да ти позволят да ходиш в библиотеката.

— Ала може би твоят скъп приятел Флакомо ще изпраща прислужник, който ще отнася писмата ми на библиотекарите. Може би те ще се отнесат с мен като с учен, който е например инвалид, и ще ми помогнат да намеря нужните книги.

— Ти не си учен — рече услужливо майка му. — Само отбелязвам какво ще каже Флакомо.

— Тогава защо не поканим учени да дойдат и да ме изпитат, за да разберат дали съм се изучил достатъчно, че да съм достоен да ми се даде достъп до библиотеката? Не предлагам да разговаряме очи в очи, последното, което ми се иска, е някой учен, който изобщо не се интересува от политика, да бъде въвлечен в общуване с нас. Но нека те седнат в една стая и да ми изпратят въпросите си писмено. После аз ще им отговоря на глас, за да могат да чуват гласа ми и да разберат, че никой друг не ми пише отговорите. Ще се подложа изцяло на тяхната преценка.

— Звучи доста сложно, а и не мога да се сетя защо някой учен би си направил труда.

— Аз също. Но ако все пак склонят?

— Струва си да го предложим на Флакомо.

— Кажи му, че моят Баща бе забележителен човек. Да те образова той беше все едно да учиш в най-добрия колеж в оградения свят.

— Искаш да кажеш, най-добрият колеж в републиката — поправи го майка му.

— Границите съвпадат.

— Но някой може да си помисли, че използваш „оградения свят“, за да избегнеш думата „република“.

Риг изведнъж стана сериозен.

— О, не беше ми минавало през ума… Да, оттук нататък винаги ще казвам „републиката“. Нека никой не си мисли, че желая да забравя или да проявя непочтителност към Революционния съвет. Аз смятам Съвета и Стената за еднакво вечни.

— Нещо друго ме притеснява — рече майката. — Твоят баща… Истинският ти баща, моят съпруг, моят любим Кносо Сисамик, бе обсебен от Стената и науката около Стената. Той прекара целия си живот в стремеж да намери начин да премине през Стената и умря при опит да мине отвъд нея.

— Никога не съм чувал Стената да е убила някого — рече Риг.

— Той измисли да мине през Стената с лодка.

— Това несъмнено е било опитвано хиляди пъти, ако не другояче, то по случайност — когато буря е повличала рибарите.

— Ти знаеш, че Стената причинява лудост у хората, които се опитват да минат през нея. Колкото повече се приближават до нея, толкова повече се побъркват, докато най-сетне или побягват с писъци, или напълно изгубват ума си и започват да скитат наоколо в унес, от който никога не излизат. Почти е сигурно, че рибарите, отнесени през Стената, полудяват, когато лодките им стигнат от другата страна. Никой не се е върнал.