Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Какви заплахи?

— В низходящ ред по вероятност за изчезване на вида: сблъсък с метеори над определена комбинация от маса и скорост; избухване на вулкани, които изхвърлят определени вещества над определено количество: епидемии, надхвърлящи определени равнища на смъртност и заразност; войни, в които се използват оръжия с над определено ниво и дълготрайност на унищожителната мощ; космически събития, намаляващи способността за оцеляване на живота…

— На мен ми се струва, че ако успеем да основем жизнеспособна човешка колония на тази нова планета, ще направим така, че ще е невъзможно която и да било от тези заплахи да унищожи човешкия вид.

— А ако успеем да основем деветнайсет жизнеспособни човешки колонии…

— Всичките деветнайсет ще са изложени наравно на заплахите от твоя списък, ако те засегнат тази планета и тази звезда. Един страшен сблъсък с метеор ще унищожи всичките деветнайсет.

— Да — потвърди заменимият.

— Ала за теб е важно да създадем деветнайсет отделни колонии, а не само една.

— Да — потвърди заменимият.

Последва дълго мълчание.

— Ти ме чакаш да взема решение за нещо.

— Да — потвърди заменимият.

— Ще ти се наложи да уточниш — настоя Рам.

— Ние не можем да обмисляме онова, за което не можем да мислим — отвърна заменимият. — Това би било немислимо.

Рам много време мисли над това. Направи много догадки за това какво ли може да е решението, което се изисква от него. Малко от тях произнесе на глас и заменимият всеки път се съгласяваше, че това би било полезно решение, ала не е съдбоносното. Решение, което би обяснило защо за да се запази човешкият вид и да се подпомага напредъкът му, е важно да се основат деветнайсет колонии. Рам изследва всяко решение, което трябваше да бъде взето, включително степента на евентуално унищожаване на туземната флора и фауна, и спечели съгласието на заменимите, че ще се положат всички усилия да се създаде съвършен и представителен генетичен запис, семенна банка и ембриона на местните форми на живот на планетата, за да може всичко, унищожено по време на създаването на колониите, да бъде възстановено на по-късен етап.

Но дори и това решение не бе съдбоносното.

И една сутрин той осъзна какво чакаха заменимите. Хрумна му, докато размишляваше какво ли означава, че клонирането на космическия кораб и пътуването назад във времето са причинени от самия Рам, с което бяха съгласни и компютрите, и заменимите. Повечето човеци не биха могли да променят хода на времето. Би могло да се каже, че нито един човек никога не го е правил. И ако това твърдение все още бе вярно…

— Аз съм човек — произнесе Рам, може би по-подчертано, отколкото изискваше изречението.

— Благодаря — рече заменимият.