Богиня [bg]

Прокара сияеща ръка над главата на Клеър и тя изгуби съзнание. Хелън загледа за момент как раните на Клеър започнаха да се затварят, а лицето на Джейсън ставаше все по-бледо и по-бледо от усилието да я изцели, а после се обърна към Дафна.

– Благодаря ти – каза Хелън неохотно. – Задето я доведе.

Дафна кимна и погледна надолу към една рана на бедрото си.

– Не съм в положение да искам нищо в замяна. Но те моля да оставиш Тантал на мен.

– Целият е твой – каза Хелън безчувствено, преди да излезе от палатката, за да литне над битката и да намери мъжете си.

Зърна първо Лукас. Биеше се редом с баща си. Тя знаеше, че с него всичко ще е наред и че той ще пази Кастор. Огледа се за Орион. Около нея засвистяха стрели, докато зад предните линии мирмидонците изпразваха колчаните си. Виждайки как стрелите отскачат от нея, те бързо прибраха лъковете си, като сочеха и крещяха при вида на невероятната гледка.

От въздуха Хелън откри Орион и Хектор да се бият гръб в гръб. Кръг от шестима мирмидонци ги бе притиснал натясно. Тя литна към тях и в мига, щом се приближи достатъчно, призова мечовете да изхвърчат от ръцете на мирмидонците. Шест меча скочиха в небето и започнаха да кръжат там, докато Хелън се приземи с разтърсващо земята тупване до Хектор и Орион.

Пристигането й нямаше очаквания ефект. Вместо да побягнат, мирмидонците започнаха да се приближават.

– Тиранинът – припяваха те в един глас, докато се движеха към нея в сгъстяваща се маса от омраза. – Убийте Тиранина.

– Не беше най-добрият ти ход, принцесо – упрекна я Хектор. Трескаво посочи с пръст към Орион: – Махни я от полесражението!

Преди тя да може да проумее защо Хектор бе толкова прегърбен и извън форма, Орион я метна през рамо и затича към палатката. Докато се друсаше неудобно върху гърба на Орион, тя успя да се надигне достатъчно, за да види как цялата фаланга от трийсет и няколко мирмидонци се насочва право към нея и проумя.

Царицата може и да беше най-подвижната фигура на шахматната дъска, но ако тя бъде отстранена, играта не свършва. Едва когато царят бъде притиснат в ъгъла, играчът обявява „шах и мат“. Хелън осъзна със закъснение, че тя е царят, а не царицата в играта.

Когато си помисли това, тя забеляза някой да тича през бойното поле, облечен в златни доспехи – нейните златни доспехи.

– Чакай! – изкрещя Хелън, посягайки към момичето в златно, което така лекомислено се представяше за нея. – Това е самоубийство!

Но момичето изчезна в дима, мъглата и прииждащите тълпи.

Когато потомците от Атинската династия сгъстиха редиците си зад Орион и се изправиха срещу преследващите ги мирмидонци, Хелън осъзна, че момичето в златната броня може да е само един човек. Майка й.