Богиня [bg]

Хелън и Лукас се появиха на брега. Надявайки се да попадне близо до Орион, Хелън сметна, че най-подходящо беше да се появи на онова място на импровизираната арена, където се бяха състояли двубоите. Очакваше да открие, че бойните позиции, строени на брега, нямаше да са много по-големи, отколкото когато беше тръгнала, така че веднага ще разбере в коя посока да тръгне, за да открие Орион. Бе сгрешила неимоверно много.

Когато двамата излязоха от кръга от скреж, се озоваха насред гигантски лагер, който гъмжеше от хиляди бойци. Всички – Потомци, мирмидонци и простосмъртни – се подготвяха за битка.

– Майчице мила – възкликна Хелън, зяпвайки слисано към оживения град от палатки, изникнал по протежение на брега. Видя господин Танис от железарията да остри меч на голям кръгъл камък. Очите му изглеждаха празни и чужди. Тя точно се готвеше да му извика и да провери дали е добре, когато Лукас я дръпна грубо за ръката.

– Нагоре! – изръмжа той страховито и я хвърли във въздуха. Докато тя се освобождаваше от гравитацията, той прелетя покрай нея и я хвана за ръка, за да я дръпне заедно със себе си. – Погрешната страна! – извика й в отговор, насочвайки ги към вътрешността на острова.

От въздуха Хелън виждаше двата лагера, но все още не можеше да повярва колко огромно е всичко. Носеха се плавно в продължение на няколко мига, изучавайки новата карта, начертана на брега в най-западния край на остров Нантъкет. От Сиасконсет чак до езерото Сесачача от двете страни на брега се редяха палатките на Танталовата армия. Орион и неговите войници бяха изтикани назад върху дюните, където се струпаха на възвишението, нелепо малочислени. Хелън можеше да чуе как Лукас си шепне, сякаш запаметява списък от неща за по-късно.

– Не тръгнахме ли току-що? – ахна тя, слисана. Там долу имаше твърде много хора, твърде много палатки. – Как се е случило това толкова бързо?

– Хефест има складирани под планината Олимп достатъчно оръжия, за да сложи меч в ръцете на всеки мъж, жена и дете на света – отвърна Лукас разсеяно. Хелън гледаше как очите му скачат наоколо, а устните му се движат, докато броеше палатките и отбелязваше снабдителните линии.

Покрай тях засвистяха стрели. Няколко отскочиха от Хелън и Лукас инстинктивно я дръпна от пътя им. Беше ги забелязала една фаланга мирмидонци и последваха още стрели, докато въздухът се изпълни гъсто с тях.

– Добре съм – тя отблъсна дъжд от стрели от лицето си. Докосна златното сърце, което носеше на шията си, за да напомни на Лукас, че носи половината от Пояса на Афродита, закрилящ я от оръжия. – Изпитвам жилещо усещане, но стрелите не могат да ме убият. Нито пък теб.