Богиня [bg]

– Насам! – извика Клеър дрезгаво в отговор, някъде зад димната завеса.

– Хелън, недей! – изкрещя Орион, но Хелън не слушаше.

Нямаше значение, че Клеър беше предпочела Мат пред нея.

Викът на страдащата й най-добра приятелка заличи всичко останало и тя се втурна в ничията земя.

Нова вълна стрели бе изстреляна в мига щом Хелън стъпи на чертата – предупредителни изстрели от мирмидонците.

– Лени! – нададе вой Клеър, с накъсан от болка глас.

Тя беше някъде там в дюните, но Хелън не можеше да я види. Падаха твърде много стрели, а в шипковите храсти и блатната трева бушуваха пожари.

Хелън почувства как огромен прилив на сила се надига и излиза от нея, когато я завладя отчаяна нужда да открие Клеър. Няколко неща се случиха едновременно. Огньовете на земята угаснаха сред съскане на скреж и пара. Изви се мощен вятър и отвя обратно целия дим, разкривайки Клеър и Дафна, приведени на пясъка. Сто стрели спряха във въздуха, с бронзови върхове, балансиращи на ръба на магнитното поле, създадено от Хелън. За миг всичко застина неподвижно.

Със сърце, заседнало в гърлото, Хелън видя, че макар Дафна да предпазваше Клеър от огньовете с тялото си, и двете бяха уцелени от стрели.

Клеър кървеше обилно.

Хелън затича към нея, с изтръпнали от паника ръце. Със закъснение осъзна факта, че с изтичването си в ничията земя е излязла на бойното поле. Непреднамерено бе дала основание на мирмидонците от другата страна да направят същото.

Чу Лукас, Орион и Хектор да надават бойни викове зад нея, за да призоват войниците си. Като един, те се хвърлиха стремглаво в схватката, която Хелън неволно беше започнала. Тя виждаше единствено Гигълс, плачеща и стиснала стрелата в гърдите си.

– Излезте от нея! – изкрещя в някакъв глупав порив Хелън на стрелите, стърчащи от тялото на Клеър. Те се подчиниха и изскочиха от тялото на Клеър, правейки нещата много по-лоши. Реки от кръв започнаха да се леят от тялото на приятелката й.

Хелън стигна до Клеър и Дафна преди връхлитащите армии да се срещнат. Придърпа и двете плътно към себе си и се стрелна право нагоре във въздуха, докато Потомците и мирмидонците се срещнаха в сблъсък на мечове и щитове под нея.

Докато забързано водеше Клеър и Дафна към Джейсън, тя хвърли поглед надолу и видя Кастор, Хектор, Орион и Лукас да се врязват без доспехи във фалангата на мирмидонците. Лукас беше начело, яростно отбивайки удари. Видът му, както отблъскваше остриета на мечове с голи ръце, изпрати тръпка през тялото на Хелън и макар да знаеше, че никой меч или стрела не може да го убие, тя изпита облекчение, че трябва да се фокусира върху летенето и не може да гледа. След миг въведе Клеър и Дафна в палатката.

– Добре съм – настоя Дафна, като закуцука към масата и столовете. Хелън положи Клеър пред Джейсън и Касандра. Джейсън реагира незабавно, ръцете му засияха в синьо, за да спрат кървенето на Клеър, дори докато в сърцето му се промъкваше болка заради онова, което беше направила.