Богиня [bg]

Впуснаха се в бяг едновременно и се нападнаха взаимно. Всичко свърши за миг.

Дафна не обърна внимание на горещия жилещ удар, който бръсна врата й, и отсече главата на Тантал с един удар. Точно както бе сторил той с Аякс. Тя видя как главата на Тантал се търкулва покрай нея и се удря в преградата от оранжев огън, с мъртви очи, взиращи се в нея.

Най-сетне бе свършено. Дафна падна на колене, докато слушаше как безглавото му тяло постепенно рухва на земята зад гърба й. Последва тишина – а после звънтене в ушите й. Почувства познат, просмукващ се студ. Поглеждайки надолу, видя в пясъка около нея да се събира локва кръв. Опита се да вдиша и вместо въздух всмука през зъби солена течност, сякаш вдишваше сълзи. Тялото й рухна и падна в пясъка, докато кръвта от почти напълно отсечения й врат бликна навън.

Един ред от „Шотландската пиеса“6 пробяга през ума й: „Заспалият и мъртвият са нещо като картини“7.

Някога Аякс обичаше да я рисува, докато спи. Беше такъв невероятен художник...

Орион хвърли Хелън долу до Джейсън, който спеше – или беше припаднал – на пода до Клеър. Беше толкова ядосан, че Хелън не знаеше дали изобщо би трябвало да се опитва да го накара да се успокои. Реши да рискува едно извинение.

– Орион, съж... – поде тя.

– Тихо! – Орион вдигна ръка да я накара да замълчи. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, преди да подеме отново: – Какво си мислеше, по дяволите?

– Че това е моята битка, не твоята. Не на Лукас. Не на Хектор. Моята – Хелън се изправи и погледна Орион в лицето. – Опитвах се да се бия сама.

– Осъзнаваш, че това не е начинът, по който се правят тези неща, нали? Има си причина да избираме защитници – защото ако умреш, губим. Мислех, че разбираш това.

– Да, разбирам. Елена от Троя не е имала избор, освен да седи безучастно и да оставя други хора да се бият заради нея и всички знаем от колко голяма полза е било това за Троя – каза тя остро. Орион затвори уста и се обърна към арсенала.

– Наистина ме вбесяваш, Хелън – каза той, като разкопча колана си и рязко смъкна дрехите си, разсъбличайки се, за да може да се напъха в бронята си. Хелън се приближи бързо да му помогне.

– Знам, че е така – отвърна тя, като издърпваше надолу белия нагръдник на Орион. – Защото съм твърде страхлива, за да направя каквото наистина трябва да направя.

– И какво е това? – попита той, като протегна ръце, така че тя да завърже нагръдника отстрани. Касандра се появи до лакътя й; гривната, която Орион й направи, звънна приятно. – Котенце, какво правиш още тук? – попита я Орион нетърпеливо, сякаш току-що беше забелязал присъствието й.

– Аз... – започна тя.

– Върви вкъщи при Ноел и Кейт. Това място е твърде опасно за теб – сгълча я той. Касандра се поколеба, готвейки се да остави ръкавиците, които носеше, но Хелън улови ръката й и я спря.