Богиня [bg]

Истеричният изблик на Анди събуди Джейсън и той се запрепъва към групата, с лице, толкова отслабнало и изпито, че беше почти като на скелет. Посочи към Касандра, просната на скута на Орион.

– Какво е станало? – попита дрезгаво.

– Пророчество – отговори Орион. – Не се събужда.

– Какво каза? – попита Лукас.

– Че трябва да направя нещо, защото ако не го сторя, боговете ще – и не мога да повярвам, че казвам това – пуснат на свобода Кракена. – Хелън все още не можеше да го проумее. – Кракенът изобщо гръцко чудовище ли е? – избъбри тя.

Кастор се окопити пръв и се втурна да свали доспехите на всички от поставките.

– Момчета! – каза грубо. – Помогнете си един на друг с броните. Бързо!

Хелън стоеше като закована, докато всички те се разсъблякоха, а после започнаха да пристягат взаимно ремъците на броните си. Чуваше как сърцето й бие в ушите. Как можеше да гледа всички тези хора, които обичаше, да умират?

– Как ще ви се хареса на всичките да видите Всесвят? – извика тя с треперещ глас. Всички се поколебаха, зашеметени от привидно безумното предложение на Хелън.

– Хелън? – каза Лукас, с убийствено сериозен глас. – Да не смяташ да направиш безсмъртни всички?

– Не – отвърна тя. – Ако направя всички безсмъртни и загубя от Зевс, той няма да има избор, освен да прати всички ви в Тартар завинаги. Няма друг начин да се отървеш от напълно безсмъртен. Не мога да ви причиня това. – тя се задъхваше. Изглежда, не можеше да си поеме дъх. Когато проговори, гласът й беше толкова висок, че прозвуча пискливо: – Но какво ще кажете всички да сте на практика безсмъртни, като Лукас?

Оглушителен тътен премина през небето и разтресе земята. Рухвайки на колене, Хелън почувства как Лукас се хвърли върху нея, запушвайки ушите й. Паникьосаните писъци бяха удавени от единичния страховит рев, за който Хелън знаеше, че може да означава само едно.

Кракенът се надигаше.