Богиня [bg]

– Не – Лукас наведе глава. – Не го отричам.

Хелън знаеше, че Лукас не би казал, че е подведен, макар че беше, защото е твърде почтен, за да бяга от отговорността си. Хелън се сети за онзи път, когато Лукас я бе заварил да се носи на ръба на пространството и я беше дръпнал обратно към Земята. Вяха разрешили ужасния си спор на платформата на покрива й и тя го беше попитала дали Кастор го е накарал да я отблъсне, но Лукас отказа да припише вината на баща си. Каза само, че било по негов избор.

Тя го обикна още повече заради чувството му за отговорност. Което само подсили решимостта й да говори най-лошото за него – независимо дали го вярваше или не. Само се надяваше предчувствието й за онова, което Персефона беше казала на Хелоуин, да е вярно.

– Той е интелигентен и лоялен, и има силно чувство за справедливост. Има всичките таланти на Хадес. Но му липсва най-важното качество – обърна се Хелън на висок глас към всички души, които можеха да я чуят. – Орион и аз бяхме онези, които издържаха изпитанието на Фуриите. Освободихме ги със състрадание и мъртвите отсъдиха, че сме достойни да управляваме. Лукас никога не е минавал тази проверка.

Хелън направи пауза и си пое дълбоко дъх, защото знаеше, че това, което се готвеше да каже, ще нарани Лукас и вероятно ще промени начина, по който той гледа на нея. Независимо от това, знаеше, че вариантите й се бяха изчерпали и трябваше да го направи.

– Лукас не е годен да бъде господар на мъртвите, защото не е доказал пред никого, че е състрадателен човек – каза Хелън високо.

Главата на Лукас рязко се извърна и погледна Хелън изненадано. Тя не отвърна на погледа му, макар да чувстваше, че той се взира в нея. Евменидите спряха, за да поговорят тихо помежду си. През цялото време Лукас се взираше в Хелън, но тя отказваше да го погледне в отговор.

– Той се смени с братовчед си – възрази водачката на Евменидите. – За това е нужно състрадание.

– Това беше вина – каза Хелън, обръщайки се нарочно към Хадес, за да може той да прочете истината в нея. – Когато Хектор умря, видях вина, скръб и примирение със съдбата в сърцето на Лукас. Това бяха емоциите, които му дадоха готовност да се размени. Не състраданието. Ако състраданието е това, което мъртвите ценят повече от всички други качества, тогава Лукас не е годен да управлява тук.

Мъртвите започнаха да се съвещават; шумоленето и хриптенето на гласовете им напомни на Хелън за звука на вятър в поле с висока блатна трева. Беше й непоносимо да погледне Лукас. Просто се надяваше, че ще й прости за това някой ден. Вместо това тя хвърли поглед към Хадес, който я наблюдаваше с лека усмивка на лицето. Искаше да му каже, че съжалява, задето е действала така против него, но знаеше, че не се налага. Той можеше да прочете съжалението в сърцето й.

Водачката на Евменидите наклони глава настрани, слушайки присъдата на мъртвите.