Да разбиеш мълчанието [bg]

— Върви някак, Харви.

Той се засмя.

— Все се оказва по-късно, отколкото сме си мислели, нали? — после пъхна ръка в джоба си и извади касова бележка от таксиметрова фирма. На светлината от екрана Стейси успя да различи редица надраскани цифри, букви, тирета и отвесни черти. — Важи до полунощ. Най-доброто, което можех да направя.

Тя му подаде пощенска картичка от художествената галерия в Лийдс със скулптура на Хенри Мур.

— Това ще ти върши работа до полунощ в събота.

— Аха, сделката е добра. Рядко получавам такива бонуси от теб. Сигурно ти е много необходимо да влезеш във „Валхала“.

— Нали знаеш каква работа върша, Харви. Спасяването на човешки живот не може да има определена цена.

— Когато ти правя някаква услуга, това винаги ми стопля сърцето. Рядко имам възможността да се почувствам не само умен, но и добродетелен — той пак се изсмя тихо. — Ще останеш ли да страдаш до края?

Стейси въздъхна.

— Един от нас трябва да го направи.

— Виж какво, я тръгвай да спасяваш живота на хората. Аз разполагам с цели пет дни, за да измъкна онова, което ми трябва, но ти имаш време до полунощ, преди да се превърнеш в тиква, а ботушите ти от „Джими Чу“ — в „Ъгс“.

Стейси не успя да скрие изненадата си.

— Благодаря, Харви.

— Следващия път ще те оставя да гледаш „Бързи и яростни“. И тогава наистина ще съжаляваш — той стана, за да я пропусне да мине. — Успех в животоспасяващата дейност.

Пет минути по-късно Стейси примигваше на дневната светлина, а сърцето ѝ биеше бързо при мисълта, че скоро ще се добере до забранения плод. Изгаряше от нетърпение да се прибере вкъщи. Докато прекосяваше забързано мола, ѝ хрумна, че не е изпитвала такова приятно вълнение от дни. Прониза я чувство за вина. Явно не струваше и пет пари като приятелка, щом беше в състояние да се радва така въпреки очевидната потиснатост на мъжа, когото обичаше.