Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Да разбиеш мълчанието [bg]
Да разбиеш мълчанието [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Да разбиеш мълчанието [bg]

Электронная книга - «Да разбиеш мълчанието [bg]». Краткое содержание книги:

Главен инспектор Карол Джордан и топ профайлърът Тони Хил се впускат в преследване на интернет тролове в новия роман на Вал Макдърмид „Да разбиеш мълчанието“ В съвременния свят виртуалният образ на всеки един от нас е не по-малко важен от реалния. А в някои случаи дори случващото се в мрежата може да има пагубни последици… Какво бихте направили, ако някой постоянно ви преследва онлайн и ви критикува до смърт? Докъде се простира психологическата граница на издръжливостта пред неуморните атаки на интернет троловете, които, скрити зад своята анонимност, действат безмилостно, прецизно фокусирани върху набелязаните жертви? След мъчителна раздяла и душевни травми Карол Джордан и Тони Хил отново са заедно по следите на безмилостен убиец, който няма какво да губи и няма от какво да се бои… Профайлърът доктор Тони Хил открай време забелязва скрити модели в човешкото поведение, и когато случайно пред очите му попадат данни за поредица самоубийства на жени, тормозени от тролове в интернет, той започва да се пита дали в тези трагедии няма нещо повече от очевидното. Доведени до смъртта от подобни обстоятелства, жените са отнемали живота си по съвсем различни начини. Възможно ли е да не става дума за самоубийства? Но какво би тласнало някого да посегне тъкмо на тези жени? И защо, за разлика от повечето серийни убийци, този не иска престъпленията му да бъдат огласени? Карол Джордан трябва да води тежка битка и със самата себе си, но когато трябва да се спасява човешки живот, тя, Тони и приятелите им от някогашния отдел за борба с тежки престъпления, всички белязани от своите мъки и загуби, тръгват отново на лов…
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 151
Перейти на страницу:

Докато тя отваряше багажника, някаква друга кола навлезе в паркинга и спря до нея. Урсула погледна към нея и разпозна новия доброволец, с когото беше разговаряла миналата седмица. Как ли му беше името? Майк? Мат? Мартин? Тя избута настрана купчината екологични пазарски торби и вдигна капака на резервната гума. Мат, да, така беше.

Преди тя да разбере какво става, той вече стоеше между двете коли. На лицето му бе изписана загриженост.

— Нещо не е наред, така ли, Урсула?

— Някой е срязал една от гумите ми — каза тя, привеждайки се напред, за да освободи скобата, която придържаше резервната гума.

— Шегуваш се. Това е ужасно.

Тя помълча, после въздъхна.

— Доста обезпокоително е, Мат. Свикнала съм да оспорват онова, което пиша, но никога не се е стигало до директни атаки като тази.

Той пристъпи напред.

— Позволи ми да ти помогна. Доста съм сръчен — и той се усмихна, с открито, обезоръжаващо изражение.

Тя се поколеба, но само за миг. Като съвестна феминистка съзнаваше, че трябва сама да поеме отговорност за себе си. Но имаше и по-лоши неща от това да приемеш нечия помощ, дори ако този, който ти я предлага, е мъж. В края на краищата, не можеше да се каже, че тя разиграва ролята на безпомощна малка женичка. Беше напълно способна да смени гумата сама, но честно казано, не би възразила да се отърве от тежката работа и свързаната с нея мръсотия.

— Благодаря. Много съм ти задължена — тя отстъпи, за да му даде достъп до резервната гума и инструментите.

— Ще се справя за нула време — каза той. — Обичам да си цапам ръцете. А напоследък рядко ми се удава такава възможност.

По време на предишния им разговор ѝ беше обяснил, че е системен анализатор и че работи със средни и малки фирми, които го наемат да рационализира дейностите им. Затова пътувал из цялата страна и програмата му била непредсказуема. Тя предполагаше, че е добър в работата си. В хранителната банка работеше прецизно и организирано. Иначе беше доста безличен с кестенявата си коса, подстригана спретнато, но не в някакъв изразен стил, с правилните си черти и средния си ръст. Нямаше нищо драматично или заплашително у него, нищо, което би мото да притесни жените, които идваха при тях, или да накара мъжете да почувстват някакво предизвикателство.

Такъв беше и сега. Без суетене извади резервната гума и крика, скрит под шасито.

— Права си, някой я е рязал с нож — каза той, като приклекна, за да огледа другата гума. — Създава усещане за много лично отношение.

— Така е — отвърна Урсула, неспособна да възпре тръпката, която премина по тялото ѝ. — Но може колата да е избрана произволно. Може да е някой, който е против хранителната банка.

Той поклати глава.

— Не мисля така. Ако е някой, който се дразни толкова много от хранителната банка, би счупил с тухла някой прозорец или щеше да хвърли кучешки лайна в пощенската кутия.

— Това наистина ме плаши. Получавам много хейтърски имейли — не знам дали споменах пред теб, че работя в едно онлайн списание? Някои хора — честно казано, някои мъже — не харесват онова, което пиша в него. Но за първи път се сблъсквам с такава директна, лична атака.

Той изпухтя, докато се опитваше да развинти гайките, придържащи скобата на колелото.

— Човек не мисли за тези неща, когато прави полемично изказване. За хората, които ще се възмутят дотолкова, че може да те нападнат директно.

— Колко си прав — въздъхна Урсула. — Но не бих направила нищо по-различно. Човек трябва да защитава убежденията си. Какъв би бил иначе смисълът да ги има?

Последната гайка поддаде пред силата му и той изтръгна гумата от гнездото ѝ.

— Съгласен съм. Проблемите започват, когато се наложи да се справиш с факта, че другите имат различни убеждения, понякога несъвместими с твоите. И те биха изтъкнали също толкова аргументи в тяхна защита, колкото и ти, когото защитаваш своите.

— Много правилно становище. Но не е ли най-разумното в такъв случай да разговаряме? Да приемем факта, че мислим различно? Вместо да пълним входящата поща на хората е оскърбления и да им режем гумите?

Той повъртя резервното колело в опит да изравни отворите на джантата с болтовете.

— Някои хора не са в състояние да водят разумен спор. Те не биха помръднали от позициите си дори ако им представиш убедителни доказателства, че грешат — гумата застана с изтракване на мястото си. — Уф, почти приключих. Никаква специална уговорка ли имаш?

— Не, прибирам се у дома. Мъжът ми заминава утре за Лондон по работа и тази вечер е приготвил специална вечеря.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)