Да разбиеш мълчанието [bg]

Когато се появи в кафенето, Пола вече седеше в един тих ъгъл с кутия диетична кола пред себе си и купчинка десерти „КитКат“.

— Четирите основни хранителни групи — каза тя, докато той сядаше. — Шоколад, шоколад, шоколад и диетична кола. Искаш ли и ти?

— Не, нито едното, нито другото — каза той. — Винаги ли правиш така, когато Елинор не те вижда?

Пола отвърна с гримаса:

— В повечето случаи. Да не споменавам, че Торин омита всички случайно озовали се в къщата бисквити, кейкове и шоколад.

— Това са тийнейджърите — каза той с уморения тон на човек с опит. — Е, за какво трябва да говорим?

Пола доби предпазливо изражение, което го обезпокои още повече.

— Някой от полицията е съобщил за Карол на пресата.

Той се изчерви така, че по лицето му избиха тъмноалени петна, както става понякога с червенокосите. Именно това, че се беше разбъбрил пред представител на пресата, му беше струвало чина преди години. Възможно ли беше Пола да намеква, че той е толкова глупав, та да повтори провинението си?

— Дори не знаех подробностите — отвърна той бързо. — Няма защо да гледаш мен, Пола.

Изражението ѝ беше ужасено.

— Божичко, не, Кевин, наистина това е последното, което би ми минало през ума — тя притисна с ръка устата си, като че ли ѝ се искаше да глътне обратно думите, които го бяха разстроили толкова. — Не, и през ум не ми е минавало.

В продължение на един дълъг миг погледът му срещна преценяващо нейния.

— Разбирам. Дори след толкова време съм свръхчувствителен на тази тема. Какво всъщност искаше да кажеш?

— Както вече казах, някой се е раздрънкал. Ние със Стейси решихме, че трябва да разберем кой е той. Винаги е по-лесно да се разправиш с враговете си, ако знаеш кои са те. Освен това е необходимо да се знае дали е някой от отдела или е външен човек.

Кевин се усмихна мрачно.

— Следователно Стейси се е поразходила из сървъра на „Сентинъл Таймс“

Това не беше въпрос.

— И не можа да открие нищо — отвърна Пола със съжаление. — Нито една електронна следа. Никакви паметни бележки, никаква вътрешна размяна на имейли, никакво плащане, свързано със случая. Няма и никакви плащания на нечие име, което да ни е познато.

— Защо тогава водим този разговор?

Обзе го ужасното чувство, че го чака нещо много лошо. Някой беше споменал, че това бил един от признаците на предстоящ инфаркт. А в момента той се чувстваше така, че би предпочел да получи инфаркт, вместо да стигне дотам, накъдето се боеше, че го тласка Пола.

— Когато електронното разузнаване ти изневери, се връщаш към човешкия фактор — изречението увисна във въздуха между двамата. Кевин знаеше, че думите на Пола изразяват точно обратното на убежденията на Стейси. Машината има своите ограничения; човешките отношения са по-гъвкави, по-подлежащи на промяна. Това звучеше възмутително за всеки, посветил живота си на машините. Но за него и Пола беше напълно разбираемо. Сега вече Кевин знаеше защо са тук.