Да разбиеш мълчанието [bg]

Карол го огледа от горе до долу.

— Нали знаете какво представляваме?

Той кимна, но изражението му си остана неуверено.

— Отдел за борба с особено тежки престъпления. Като летящия отряд на Лондонската полиция, само че не се занимавате с въоръжени грабежи, а с убийства.

— И сме неподкупни за разлика от тях — каза Тони. — Не забравяй неподкупността.

Хусаин явно не беше наясно дали това е шега или не. Той като че ли се засегна.

— Да, сър.

— Не съм „сър“. Дори не съм ченге. Аз съм Тони Хил. Доктор Тони Хил, клиничен психолог.

— Не питай какво търси той тук — каза Карол. — Трудно е за обяснение, преди да го видиш на практика. Радвам се, че се присъединяваш към нас. Сержант Макинтайър говори много възторжено за теб.

— Благодаря, мадам — облекчението му, че вече е стъпил на здрава почва, се изпари, когато забеляза смръщването ѝ.

— Не ме наричай мадам. Шефе, бос, дори главен инспектор Джордан, но не и мадам. Такова обръщение ме кара да се чувствам на сто и четири години.

— Да, ма… шефе — той почти се усмихна.

— А какво е малкото ти име? Ние тук не държим на формалностите.

— Карим, шефе.

— Добре, Карим. В този екип ще носиш значителна отговорност. Ще трябва да се учиш бързо и добре. Намираме се на такъв етап, че трябва или да плуваме, или да потънем.

— Няма проблем, шефе. Аз съм добър плувец — той се усмихна, самоуверено, но не нагло.

— Е, тогава ще те накараме да скочиш в дълбокото. Тръгваш с мен. Може да шофираш. Отиваме в Рочдейл.

— Ще обикаляме основните забележителности, така ли, шефе?

Карол погледна измъчено Тони.

— Бог да ми е на помощ, още един, който се има за шегобиец. Хайде, Карим. Ще ти обясня по пътя за какво става дума.

Според сведенията на Стейси Стив Фишър работеше за една застрахователна компания. Беше един от хората, които звънят по вратите на нищо неподозиращи хора, готвещи се да вечерят, за да им отправят страховити предупреждения колко много ще се повишат вноските им, ако не видят къде е правият път и не започнат незабавно да се застраховат в компанията, представлявана от посетителя. Представата, че човек може да се издържа с такава работа, подейства ужасно потискащо на Карол. Лесно беше да се отнесеш с пренебрежение към такива амбулантни застрахователи, но тя предполагаше, че повечето от тях са почтени млади хора, опитващи се отчаяно да се издържат със законно придобити средства, приемайки подобни жалки назначения, тъй като не са могли да намерят нищо друго. Сред тях сигурно имаше и боклуци като Стив Фишър, но такива като него имаше навсякъде. Дори в полицията.

Тя изрази това свое мнение пред Карим, докато пътуваха по магистралата към Рочдейл.

— Нали знаете колко тежка е работата на униформените полицаи през уикенда? Безпросветното напиване, побоищата, изпотрошените хора в спешно отделение? — каза той.

— Каква е връзката? — попита Карол, питайки се как от амбулантни застрахователи са стигнали до безпросветно напиване.

— Струва ми се, че това до голяма степен се дължи и на факта, че повечето млади хора на моите години са принудени да приемат подобни жалки назначения. Всеки ден едно и също, шефовете те мразят и не им пука, че ти го знаеш, самата ти работа те кара да се чувстваш като кучешко лайно, залепнало за нечия подметка. Така че, когато дойде уикендът, не искаш нищо друго, освен да се отрежеш тотално и да забравиш колко отвратителен живот водиш.