Да разбиеш мълчанието [bg]

— Но тя не е била единствената, към която си отправял подобни заплахи — Карол постави на масата разпечатки на други съобщения. — Кейт Ролинс. „Трябва да те изнасилят, за да ти влезе умът в главата.“ „Прекалено си грозна, за да те изпукаме. За разлика от готината си дъщеря. Ще накараме нея да плати за мръсната ти уста.“ Кейт също се е самоубила. Къде си бил в деня на смъртта ѝ? Може би в Лондон, убеждавайки я да се отрови с изгорелите газове в гаража си? Ами Джазмин Бъртън? — още листове се трупаха на масата. — Какво ще кажеш за това? „Някой да те намушка с нож и да те изчука в дупката.“ Какво си представяше, като пишеше това, Стив? Къде си бил през нощта, когато Джазмин е влязла в Екс и се е удавила?

Сега вече той трепереше с цялото си тяло, зъбите му тракаха като в пристъп на треска.

— Никога. Никога не съм припарвал до тях. Никога.

— Изпращал си им тези оскърбителни съобщения, а сега те са мъртви. Връзката е пряка, Стив — Карол побутна листата към него и се облегна назад със скръстени ръце и непроницаемо изражение.

Филтър се разплака, едри сълзи се зарониха по бузите му.

— Никога — изхлипа той.

Карол бързо се спогледа с Карим. И двамата бяха наясно, че нямат пред себе си убиец. Но инстинктивното убеждение не можеше да послужи като доказателство. За да вдигнат подозренията от Филтър, им трябваха доказателства.

— Успокой се, Стив — каза Карол. — Необходимо е да ни докажеш, че нямаш нищо общо с тези смъртни случаи. Трябва ни работният ти график. Трябва да ни представиш алиби за датите, на които са умрели тези жени. И тогава, може би, всичко това ще остане в миналото.

Той преглътна, пое си дъх с усилие и я погледна жалостиво.

— Нали няма да ме изпратите в затвора?

— Аз не вземам тези решения. Но имай предвид едно, Стив. Ако ме излъжеш и за най-незначителната подробност, си вътре. А когато излезеш, ще можеш да се броиш за късметлия, ако се уредиш за чистач на тоалетни. Сега да започваме, става ли?