![Да разбиеш мълчанието [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/3/da-razbiesh-mlchanieto-bg-download.jpg)
Да разбиеш мълчанието [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #9
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-167-2
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да разбиеш мълчанието [bg]». Краткое содержание книги:
— О, не — каза той. — Не мога да се върна отново към това.
— Не те моля да правиш това. Трябва ни само да зададеш един въпрос.
Той поклати глава. Опита се да потисне всякакви чувства, защото знаеше, че безчувствеността осигурява безопасност.
— Тя почти унищожи брака ми. Почти унищожи мен самия.
— Знам. Но някой се опитва да унищожи Карол, а ние ѝ дължим достатъчно, за да се опитаме да му попречим. Оттогава минаха години, Кевин. Несъмнено и за теб, и за нея това е стара история?
Той се изсмя горчиво. Смехът му прозвуча като излайване.
— Срещала ли си любов, която е като болест? Като навлязъл в кръвта ти вирус, срещу който няма лекарство? Мислиш си, че си я надмогнал, че си се съвзел, а после я виждаш и бам! Връщаш се в първи клас. Подлудяваш.
— О, да — каза тихо Пола. — Демоничната любима. Онази, от която никога не можеш да избягаш. Онази, която винаги има твоя телефонен номер. Алисън Йънг. Продължавам да я следя и сега, за да бъда сигурна, че пътищата ни няма да се пресекат, защото се страхувам, че няма да ѝ устоя. Колко ли безумно звучи това? Абсолютно обожавам Елинор. Не съм се усъмнила дори за частица от секундата в любовта, която ни свързва. Но досега нямам достатъчно вяра в себе си, за да се убедя, че мога да подмина Алисън Йънг. Така че — да, знам точно какво имаш предвид. Моля те да поканиш твоята Алисън Йънг на едно питие някъде.
Кевин затвори очи, вдиша и издиша бавно. После ги отвори рязко и взе един „КитКат“. Смъкна опаковката и го натъпка в устата си. Изгълта го на две хапки.
— Искаш от мен… — говореше с уста, пълна с шоколадова вафла, — да се свържа… с Пени Бърджес?
Пола въздъхна.
— Ако вече не знае кой е източникът на материала, ще може да го открие. А Бог ни е свидетел, че тя ти е длъжница.
Кевин покри лицето си с длани и го потърка, като че ли се миеше.
— Почти разбих брака си. И семейството си. Двамата със Стела изградихме отново съвместния си живот.
— И това трябва да бъде твоята опора.
— Така ли мислиш?
Пола кимна, посегна и взе треперещата ръка на Кевин в своята.
— Не мисля, а знам. Наблюдавах те как градиш отново живота си, стъпка по стъпка, и ти се възхищавам за това, Кевин. Не мисля, че вече имаш основание да се боиш от Пени Бърджес.
Той се усмихна неуверено.
— Казваш го само защото искаш да открия кой прецака Карал.
Пола поклати глава.
— Не отричам, че това е важно. Не само за мен, но за всички нас. Но като седя тук и те гледам, не мога да не си кажа, че за теб също е важно да пропъдиш завинаги призрака на Пени Бърджес. Казвам го искрено, Кев. Никога няма да бъдеш свободен от нея в мислите си, ако не се изправиш срещу нея и не разбереш, че тя вече няма власт над теб. Ако не искаш да го направиш заради Карол, ако не искаш да го направиш заради всички нас, направи го заради Стела.
43.
Урсула Форман се взираше обезсърчено в колата си. Една спукана гума беше нещо достатъчно неприятно. Но по всичко личеше, че са я рязали с нож. Почти беше успяла да развие пренебрежително отношение към безкрайния поток от злословия, който се лееше към нея по интернет, присмиваше се публично, а в себе си презираше авторите му. Но ако в случая ставаше дума за това, за което си мислеше, това би означавало обезпокоителна ескалация. Не беше кой знае какво да сипеш оскърбления по нечий адрес в мрежата. Докато рязането на гумите на колата ѝ беше агресия от по-различно естество. Тя се озърна, почти като че ли очакваше извършителят да се крие в сенките на паркинга на хранителната банка.
Но тук нямаше място, където някой би могъл да се скрие, а и не се виждаше никой. Бяха паркирани няколко коли, предимно на доброволци; повечето им клиенти не можеха да си позволят да идват тук с коли. Който и да бе направил това, беше изчезнал отдавна. Тя не можеше дори да бъде сигурна, че атаката е насочена конкретно към нея. Наоколо живееха някакви откачени противници на хранителните банки, които твърдяха, че те привличат хора, които в техните очи бяха просто паразити: имигранти, бедняци, хора с психически проблеми, чието лечение не налагаше изолация.
Урсула измърмори нещо под нос и отключи колата си. Най-малко от всичко ѝ се искаше да сменя гума. Искаше вече да се е прибрала у дома и да яде вкусната вечеря, която Бил сигурно беше приготвил. Утре сутринта щеше да отиде за два дни до Лондон, а в такива случаи винаги държеше да сготви нещо специално в навечерието на заминаването си. Като че ли искаше с ароматите, които щяха да останат след него в кухнята и хладилника, да ѝ напомня за себе си.