Доктор Стъклен [bg]

— Съжалявам, сър, майорът е много зает. Не мога да ви пусна при него.

Гвардеецът се обърна, но инспекторът го сграбчи за единия позлатен ревер.

— Ако не ме допуснете да говоря с Фелоус, днес няма да има церемония. И Свод няма да има. Искате ли да поемете подобна отговорност?

Гвардеецът погледна Лангтън, после хвърли поглед към полицаите наблизо. Измъкна ревера си от пръстите на инспектора, приклади измачканото и кимна към прясно боядисаната къщичка на охраната.

— Почакайте там. Сър.

В къщичката Лангтън закръстосва тясното помещение, гледайки през прозореца как един по един пристигат официалните гости. Мъже в костюми, с цилиндри, в копринени палта. Потреперващи в студа дами в елегантни рокли, със слънчобрани и пресни букети зимни цветя от оранжериите и парниците. С всички сили инспекторът се помъчи да не си представя как всички тези хора лежат бездиханни и неподвижни. Господи, къде се бавеше Фелоус?

После видя майора да бърза, проправяйки си път през пристигащите гости.

— Какво става, Лангтън, мътните да те вземат?

— Затвори вратата.

— Просто ми кажи…

Лангтън тръшна вратата и опря гръб върху ѝ.

— Кеплер и Дърам си били твои агенти. Ти си ги изпратил тук да дебнат за бурски заговор, но когато Кеплер е разкрил нещо голямо, заговорниците са го убили и са подплашили Дърам.

Фелоус направи крачка към вратата.

— Това не те засяга.

Лангтън се мръдна, препречвайки му пътя.

— Засяга ме смъртта на двамата агенти. Заговор има. Още не знам какъв е, но нямам съмнения, че опасност съществува. Никакви съмнения.

Фелоус го загледа мълчаливо.

— Прихванахме слухове, че бурите се канят да нападнат Свода.

— И сте пратили Кеплер и Дърам? Или както са там истинните им имена.

— Уредих ги на работа в Компанията на Свода — продължи Фелоус и хвърли поглед на джобния си часовник. — Те си държаха очите отворени, посещаваха кръчмите и работническите клубове, вертепите и публичните домове. Пращаха редовни доклади.

— И?

Фелоус хвърли поглед към тълпите пред прозореца.

— Нещо се печеше. И двамата бяха сигурни в това, но не знаеха нищо определено. Затова умря Кеплер, надскочил се е в опит да открие доказателство.

— Това ли каза Дърам?

— Дърам не се е свързвал с нас след смъртта на Кеплер.

Малко остана Лангтън да каже на майора за нощното посещение на Дърам. Беглецът беше казал, че не вярва на никого, дори на самия Фелоус. Дали и обратното беше вярно?

— Подозираш Дърам, нали, Фелоус? Чудиш се дали Дърам не е убил Кеплер и не е минал на страната на заговорниците?

— Да, Лангтън, не мога да отхвърля тази възможност.

Отвън долетяха внезапни нестройни фанфари — гвардейският оркестър репетираше. Лангтън се опита да си спомни всичко, което знаеше за Дърам и Кеплер.

— Кеплер е бил бурски наемник.