Доктор Стъклен [bg]

Лангтън описа накратко мисис Гриздейл, после пое надолу по главната улица на лагера, търсейки с очи прозореца, на който беше мернал лицето на Мийра.

До него Лойд се прокашля и рече:

— Мистър Даудън ми каза за жена ви, сър. Съжалявам, че ви е сполетяло такова нещастие.

Нещо болезнено се усука под ребрата на Лангтън.

— Благодаря ви.

— Тъжен век беше тоя, нашият — продължи Лойд, сякаш на себе си. — Радвам се, че ще му видим края.

Внезапен висок, остър стон накара инспектора да спре и да се огледа. Звучеше като предсмъртните мъки на гигантски железен звяр.

— Това е Сводът, инспекторе. Слушайте.

Леден вятър бръсна лицето на Лангтън. Секунда по-късно от колосалната конструкция над главата му долетя вой и скърцане. А после протяжен, смразяващ кръвта вой, който инспекторът усети в корените на зъбите си. Изглеждаше невъзможно нещо толкова огромно да се движи и усуква.

— Страшничко, а, сър? — рече Лойд. — Само ако знаете при буря какво става! Нищо чудно, че децата сънуват кошмари.

Малко по-надолу по главната улица Лангтън разпозна къщурката, на чийто прозорец беше видял Мийра. Вратата му отвори слаба, жилеста жена, загърната в опърпан червен шал. Тя кимна на Лойд, после измери Лангтън от главата до петите, а той попита за мисис Гриздейл.

Жената сви устни.

— Какво е направила?

— Нищо. Просто трябва да я попитам…

Някакво движение и иззад рамото на хазяйката надникна умореното лице на медиума.

— Познах ви по гласа, инспекторе. Всичко е наред, мисис Милър. Познавам господина.

— Ще ви чакам отвън — рече Лойд и Лангтън влезе.

Последва мисис Гриздейл нагоре по разклатеното дървено стълбище. Влязоха в стая с наклонен под и толкова разкривени стени, че приличаше на залите с криви огледала по провинциалните панаири. До едната стена бяха опрени две койки, явно изнесени от кораб. В малка камина гореше огън и коминът връщаше половината от пушека обратно в стаята.

— Мисис Гриздейл, не искам да ви притеснявам отново, но…

— Толкова се радвам, че дойдохте, инспекторе. Чувствам облекчение.

Лангтън, все така застанал до вратата, я изгледа.

— Облекчение?

Мисис Гриздейл седна до разклатената маса.

— Тя не ми дава и миг покой.

— Сара?

Жената кимна.

— Сънувам все едно и също: уловена съм в капан, не ми стига въздух, тясно е, стените ме притискат от всички страни. Ужасно е. Ужасно.

Лангтън си спомни делвата, оставена на поцинкованата маса.

Мисис Гриздейл се загърна по-плътно с шала си и каза:

— Никога преди не съм страдала от подобни видения. Никога. Съпругата ви трябва да е била жена с изключително силна воля. Изключително силна.

— Такава беше — отвърна инспекторът. — Съжалявам. Не исках да стане така, не очаквах, че…