Доктор Стъклен [bg]

— Моля ви.

— Ще опитам — жената затвори очи, после заизброява разни разбъркани откъслеци от спомени, подобни на картинки от детска книжка с апликации: разходки в гората и партита на свещи; рокля, издута от летния бриз; мързеливи неделни закуски; жилещите удари на студени дъждовни капки. Всички тези определено принадлежаха на Сара. Други фрагменти обаче бяха явно чужди: стаи, изпълнени с дим от пури; червени и черни фигури на карти за игра върху покрита със зелено сукно маса; шумна кафанска музика и приеми в ложата.

И най-странният спомен от всички:

— Виждам как един висок мост танцува, заедно с всичките си кули.

— Танцува?

Мисис Гриздейл, все така със затворени очи, се замъчи да намери точните думи:

— Мостът се мести… някак си се люлее като вълна, усуква се и настрани, и нагоре-надолу. Танцува.

— Какъв мост? Сводът?

— Не съм сигурна… възможно е, но… — жената отвори уморените си, кръвясали очи. — Помогнах ли ви?

Лангтън не знаеше дали му е помогнала, но все пак ѝ поблагодари. На излизане от вехтата къщурка напрегнато мислеше кой ли от „клиентите“ на Сара ѝ е прехвърлил образа на движещия се мост. Изправи се на улицата и вдигна очи към Свода. Трудно беше да си го представи да танцува.

Обърна се да се сбогува с мисис Гриздейл, но тя заговори първа:

— Надявам се, да намерите покой. И двамата.

— Аз също — отвърна Лангтън, чудейки се как ли би реагирала мисис Гриздейл, ако знаеше плановете на сестра Райт да върне Сара сред живите. Надяваше се медиумът никога да не узнае за това.

Инспекторът пристъпи към Лойд. В този миг иззад гърба си дочу гневно ръмжене. Обърна се и веднага отстъпи, като на косъм се размина със съскащата и плюеща вбесена Мийра. Преди да му се нахвърли отново, мистър Лойд я хвана отзад през кръста.

— Защо не я оставите на мира? — кресна Мийра, борейки се да се отскубне от Лойд и налитайки на Лангтън с протегнати ръце. — Достатъчно я наранихте!

— Мийра, моля те — обади се мисис Гриздейл. — Всичко е наред.

Но Мийра не се успокои. Ръката ѝ се плъзна под елека ѝ и измъкна къс, широк, лъскав нож.

Лойд го изби от пръстите ѝ и я притисна плътно към себе си.

— Хайде сега, момичето ми, стига вече. Нали не искаш всичките ченгета в тоя град да ни се изсипят на главата? Точно така.

После се обърна към Лангтън.

— Най-добре да си вървите, инспекторе. Виждате какъв таралеж в гащите е това момиче.

Лангтън забърза отново към главната порта. Зад себе си чуваше Мийра, която не спираше да бълва ругатни и клетви, някои дори не на английски, но въпреки това смисълът им си оставаше пределно ясен. Инспекторът спря пред портата и плъзна поглед по очакващите клиенти сергии, по полицейския кордон, по тълпите, наредили се на опашка, за да приближат до Свода. Кралицата щеше да получи великолепно посрещане.

Инспекторът разтърка очи и се опита да се съсредоточи, но шумът от репетиращите духови оркестри, от виковете на продавачите и на хората от тълпата, от рева на уличното движение напълно го дезориентираха. Може би просто трябваше да се прибере у дома. Да си легне в грамадното дървено легло и да остави сънят да заличи всички грижи. Сестра Райт би одобрила това решение. Така инспекторът би изпълнил точно това, което тя беше поискала от него. Да не прави нищо.