Доктор Стъклен [bg]

В кабинета си Лангтън седна зад голото бюро и се загледа право пред себе си. Дори и при положение, че беше предал него лично, а и задочно самата полицейска институция, Макбрайд не заслужаваше да умре. Не, виновен беше Пърсел. Виновен и все още ненаказан.

Хари отвори вратата на кабинета и застина от изненада.

— Извинете, сър. Не очаквах да сте тук. Отивам да ви донеса кафе.

— Почакай, Хари. Седни за малко.

Вече почти на прага, Хари се обърна и неохотно се върна до бюрото на инспектора. Изгледа стола пред себе си така, сякаш очакваше да го ухапе. Лангтън с ръка го подкани да седне и момчето кацна на самия ръб, сякаш готово да побегне всеки момент.

— Колко ти платиха от вестника? — попита инспекторът.

Хари поаленя до корените на косата си и отвори уста да отговори.

— Знам, че си бил ти — продължи Лангтън и вдигна длан, за да пресече протестите на момчето. — Твърде често те заварвах до бюрото си. Част от вината навярно е моя — все продължавах да оставям досието по случая неприбрано и отворено, та всеки да може да го прочете, но просто не очаквах, че има шпионин в собствения ми кабинет. Та, колко?

Лицето на Хари се изкриви от обзелите го противоречиви чувства. Ръцете му стиснаха подлакътниците на стола и той заби поглед в ботушите си.

— По лира на статия, сър. Съжалявам.

— Аз също съжалявам, Хари. Аз също съжалявам. Поне си изкарал добри пари. По лира на статия, казваш? Е, това си е достатъчна мотивация.

Хари поклати глава.

— Просто ми трябваха парите, сър.

Лангтън погледна засраменото момче и последната капка гняв се изпари от гърдите му. Предателството на Хари бледнееше пред това на Макбрайд и Пърсел.

— И какво правим сега, Хари?

Момчето го погледна с блеснали от сълзи очи:

— Ще отида ли в затвора?

— Може би, ако продължаваш както досега — отвърна инспекторът. — Но ако погледнеш на тази случка като на последно предупреждение, може и да ти се размине.

— Искате да кажете, че… няма да ме изпеете?

Лангтън почти се усмихна на детинската физиономия на Хари.

— Не, няма да те „изпея“, но не е възможно да продължиш да работиш при мен. Не обичам някой да ми наднича зад рамото.