Списъкът на обречените [bg]

Смит се обърна към Стансфийлд:

— Много ми се иска събитията да се бяха развили по друг начин. С удоволствие бих прекарал с вас цяла вечер в сладки приказки и закачки, но се боя, че след случилото се снощи това няма да стане скоро. ДЖСЕ без съмнение ще ви притеснят доста.

Стансфийлд остана напълно спокоен.

— Когато някога си ръководил резидентура в Москва, ДЖСЕ не ти се струват толкова страшни.

— Вярно е, но този нов шеф на Отдела за специални действия не е за подценяване.

— Така чух и аз.

— Пиер след малко ще ти съобщи нещо много важно, но първо с теб трябва да си кажем две думи.

Стансфийлд не се изненада. Роли му се беше обадил в дома му в събота. Англичанинът вкара в разговора няколко кодирани думи и когато Стансфийлд пристигна в офиса си, вече го чакаше шифрограма от шефа на резидентурата в Лондон. Беше молба за среща на четири очи. Темата на срещата беше убийството на либийския петролен министър.

— Благодаря, че ми се обади, Роли — каза заместник-директорът на ЦРУ.

— Знаеш, че ние с теб така действаме. Гледаме да си помагаме когато можем. — Смит забарабани с пръсти по масата, после добави: — Либийският петролен министър Тарек ал-Магариха… беше наш платен агент.

Стансфийлд не се изненада.

— Досещах се.

— Получи се лека спънка обаче. Той е бил платен агент и на ДЖСЕ.

Този път вече американецът не скри изненадата си.

— Кой пръв го е вербувал?

— Те.

— А вие сте го превербували.

— Не лично аз, но да, моите хора.

Стансфийлд направи пауза, за да осмисли чутото, и зададе най-логичния въпрос:

— В ДЖСЕ знаеха ли?

Смит сви рамене.

— Вероятно.

— Само това ли ще кажеш?

— Нямаме конкретно потвърждение, но ръководещият офицер на Тарек напоследък беше много нервен. Искаше да го евакуираме, смяташе, че ДЖСЕ го подозират. И тогава Тарек беше изпратен на посещение във Франция без никаква охрана. Той се беше оплакал пред ръководещия го офицер, че искат да го убият.

— Те искат?

— Казаха ми, че повече се боял от ислямистите от собствения му лагер, отколкото от френското разузнаване.

Сърцето на Кенеди се разтуптя, когато си припомни думите на Рап. Всичко е било инсценирано, било е капан. Бяха го чакали в хотела.

— Казахте, че са го пратили във Франция без никаква охрана — включи се тя.

— Да.

— Но във вестниците писаха, че четирима от бодигардовете му били убити.

Смит премести погледа си към Стансфийлд и го изгледа недоволно.

— Роли знае, Айрини — намеси се Стансфийлд.