Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
При всички случаи поведението му не бе просто стремеж да постигне от хората каквото желае — то бе контролен механизъм, целенасочена демонстрация на едно колосално его. Шол не само разбираше това, но и се наслаждаваше.
Вече от осем години Фон Холден беше Leiter der Sicherheit32 за цялата европейска дейност на Шол: два печатарски комплекса в Испания, четири телевизионни станции, от които три в Германия и една във Франция плюс дюселдорфската „Голц дивелопмънт груп“ с президент Конрад Пайпер; лично той назначаваше цялата охрана и надзираваше нейното обучение. Отговорността му обаче не свършваше дотук. Шол имаше други, далеч по-мрачни и дългосрочни инвестиции. Тяхната охрана също спадаше към задълженията на Фон Холден.
Например случаят в Цюрих. Ощастливяването на Джоана бе типична манипулация, изискваща умение и деликатност. Залетл вярваше, че Елтон Либаргер е способен напълно да се възстанови във всички отношения — емоционално, психологическо и физическо. Но преди време бе изразил тревога, че поради липсата на жени в живота му, когато дойде време да се изпробват неговите възпроизводителни функции, смущението от появата на непозната жена може да доведе до непълноценно извършване на акта, или дори до категоричен отказ.
Жена, която е била негов личен лекар за дълъг период от време и го е придружила чак до Швейцария, за да продължи грижите си, несъмнено би спечелила доверието и обичта на Либаргер. Той би я познавал по допира, даже по миризмата. И макар че навярно никога не би имал сексуални планове спрямо нея, по време на половия акт можеше да бъде под влияние на силни стимулиращи средства. Напълно възбуден, но без да осъзнава докрай обстоятелствата, той инстинктивно би усетил нещо познато и спокойно би пристъпил към действие.
Именно затова бяха избрали Джоана. Без близки роднини, далече от къщи и не твърде привлекателна, тя щеше да бъде физически и емоционално податлива на прелъстяване. Прелъстяване, чиято единствена цел беше да я подготви за съвкупление с Елтон Либаргер. Залетл хладнокръвно бе пресметнал необходимостта от измама и съобщи за това на Шол, който пък се обърна към своя Leiter der Sicherheit. Чрез личното си участие Фон Холден не само щеше да гарантира спокойствието и безопасността на Либаргер, но и да докаже още веднъж своята преданост към Организацията.
Неоновият часовник над входа на отсрещната дискотека показваше 22:55. Пет минути до единайсет. Бяха тук вече половин час, а Шол продължаваше да мълчи, гледайки като омагьосан тълпите младежи по улицата.
— Масите — тихо изрече той. — Масите.
Фон Холден не бе сигурен дали това е предназначено за него или не.
— Извинете, господине. Не ви чух добре.
Шол завъртя глава и впи поглед в очите на Фон Холден.
— Хер Офен е мъртъв. Какво стана с него?
Значи догадката на Фон Холден бе правилна. От самото начало Шол се тревожеше за провала на Бернхард Офен в Париж, но едва сега бе решил да го обсъди.
— Бих казал, че е допуснал погрешна преценка.
Шол рязко се приведе напред, нареди на шофьора да потегли и продължи разговора едва когато навлязоха в движението.
— Много дълго нямахме никакви проблеми. Чак докато се появи Албърт Мериман. Това, че той и факторите около него бяха елиминирани тъй бързо и ефикасно, доказва само едно: нашата система продължава да работи както трябва. А сега Офен е убит. Неизбежен риск в неговата професия, но и тревожен намек, че системата може да не е толкова ефикасна, колкото предполагахме.
— Хер Офен работеше сам, въз основа на информацията, която му осигуряваха — каза Фон Холден. — Парижкият сектор вече напълно владее положението.
— Офен беше обучен от теб, не от парижкия сектор! — гневно го сряза Шол. Както винаги прехвърляше грешката в личен план. Бернхард Офен работеше за Фон Холден, следователно и провалът беше на Фон Холден. — Разбираш ли, че дадох на Ута Баур пълномощия да започне?
— Да, господине.
— В такъв случай разбираш, че механизмите за петъчната вечер са задвижени. Да ги спрем би било извънредно трудно и неприятно. — Синият поглед на Шол пронизваше Шол също както бе пронизал Залетл преди час. — Вярвам, че разбираш.
— Разбирам…
Фон Холден се облегна назад. Чакаше го тежка нощ. Току-що бе получил заповед да замине за Париж.
73.
Влажната мъгла прииждаше на валма, отново бе почнало да ръми. Жълтите фарове на няколко окъснели автомобила по булевард Сен Жак хвърляха призрачни сенки покрай телефонната кабина.
32
Отговорник по безопасността (нем.), бел. авт.