Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Ставаше дума за Густав Дортмунд, председател на централната германска банка „Федерал бундесбанк“.
Фон Холден затвори вратата и пристъпи до масата. Наля чаша минерална вода, подаде я на Шол и пак се отдръпна към изхода.
Шол беше висок и слаб, с късо подстригана побеляла коса, загоряло от слънцето лице и поразително сини очи. Възрастта и богатството само бяха подсилили волевите черти на неговото скулптурно лице с широко чело, аристократичен нос и дълбока трапчинка на брадичката. С маниерите си на военен от старата школа бе завладял всеобщото внимание още от първия миг.
— Започнете, ако обичате — тихо каза той на Ута.
С тази странна смес от грижливо репетирана скромност и абсолютно високомерие Ервин Шол бе типична илюстрация на мита за страната на неограничените възможности: беден германски имигрант успява да изгради огромна издателска империя и се превръща във филантроп, основател на фондации и личен приятел на всички американски президенти от Дуайт Айзенхауер до Бил Клинтън. Както повечето присъстващи, той дължеше богатството и властта си на масите, но бе избрал чрез грижлива манипулация да остане почти напълно неизвестен.
— Bitte29 — изрече Ута в микрофона.
Стаята незабавно притъмня и абстрактната картина върху стената в дъното се раздели на три части, разкривайки плосък телевизионен екран с размери два и половина на три и половина метра.
Мигновено се появи кристално ясна картина. Футболна топка в едър план. Внезапно в кадъра стремително нахлу нечий крак. Камерата рязко разшири ъгъла, обхващайки безупречно поддържаната морава на Анлегеплац и племенниците на Елтон Либаргер, увлечени в закачлива игра. Сетне се завъртя настрани, където стояха Либаргер и Джоана. Ненадейно един от младежите ритна топката към тях и Либаргер с енергичен шут я върна на племенниците си. После погледна Джоана и се усмихна с нескрита гордост. Джоана му отговори със същата победоносна усмивка.
После кадърът прекъсна и Либаргер се появи в своята аристократична библиотеката. Облечен с обикновен пуловер и панталон, той седеше пред камината и подробно разговаряше с някого извън обхвата на камерата за новата ос, която бяха изковали помежду си Париж и Бон в борбата за изграждане на Европейската икономическа общност. Доказваше съвършено ясно и убедително, че избраната от Великобритания роля на „необвързано морално превъзходство“ просто превръща тази страна във „вечен недоволник“. Подобно поведение не би подпомогнало нито самата Великобритания, нито Икономическата общност. Според него, за да се превърне Общността в икономически гигант, както е замислена, трябва непременно да има сближаване между Бон и Лондон. Разсъжденията му завършваха с шеговита нотка, но това съвсем не бе шега. „Естествено, исках да кажа, че трябва да има сближаване между Берлин и Лондон. Защото както знаят всички, мъдрите законодатели не пожелаха да спрат часовника на германското единство и в отговор на четирийсетгодишните всеобщи молби обещаха до 2000 година да върнат столицата в Берлин. Като по този начин отново го превърнаха в сърце на Германия.“
После образът на Либаргер се замъгли и бе заменен от нещо друго. Отвесно и леко извито, то заемаше почти цялата височина на екрана. За момент не се случи нищо, после предметът се завъртя, трепна и решително се насочи напред. В този миг всички разбраха какво е това. Напълно възбуден, ерегирал пенис.
Камерата рязко се прехвърли към силуета на мъж, наблюдаващ неподвижно от полумрака. После нов кадър разкри пред зрителите Джоана, гола и разпъната върху грамадно старинно легло, с ръце и крака вързани за колоните на леглото. Пълните й гърди висяха настрани като зрели плодове, краката й бяха широко разтворени и тъмният триъгълник между тях лекичко потръпваше от инстинктивния ритъм на бедрата й. Устните й бяха влажни. Очите й, отворени и изцъклени, бяха отметнати назад, може би в очакване на приближаващия екстаз. Същинско въплъщение на доброволно желана наслада, тя с нищичко не подсказваше, че събитията се развиват против нейната воля.
После мъжът и неговият пенис се озоваха над нея и тя го пое изцяло и охотно. Сложна комбинация от зрителни точки регистрираше автентичността на акта. Тласъците на пениса бяха дълбоки и мощни, целенасочени и спокойно деловити, а Джоана реагираше само с нарастващо удоволствие.
Нов кадър показа другия мъж, застанал на втори план. Беше Фон Холден, съвършено гол. Скръстил ръце на гърдите си, той безучастно наблюдаваше акта.
После камерата се върна към леглото и в горния десен ъгъл на екрана се появи електронен часовник, отчитащ до стотна от секундата времето от проникване на пениса до настъпване на оргазъм.
29
Моля (нем.), бел. авт.