Денят след утре

— Извинявайте, хер Пайпер. Но вярвам, че разбирате, нищо не мога да сторя — отвърна Ута Баур. — Сигурна съм, че ще пристигнат всеки момент.

Тя се озърна към доктор Залетл, който продължаваше да мълчи.

Тази вечер двамата бяха пристигнали с личния реактивен самолет на Елтон Либаргер и от летището бяха дошли право тук за последни приготовления преди появата на останалите. При други обстоятелства Ута би започнала още преди половин час. Гости като тези, които се бяха събрали в частната зала на петия етаж на „Галерие Памплемус“ — пететажна галерия за „neue kunst“27 на Курфюрстендам — не бяха свикнали да ги карат да чакат, особено толкова късно вечерта. Но и двамата закъснели не бяха от ония, които някой би дръзнал да оскърби, като си тръгне, без да ги дочака. Особено ако поканата идва от тях.

Облечена както винаги в черно, Ута стана и прекоси залата към страничната маса, където имаше грамадна сребърна кана с прясно бразилско кафе, подноси с разнообразни миниатюрни сандвичи, сладкиши и бутилки минерална вода, за чието непрестанно подновяване се грижеха две красиви млади сервитьорки с тесни джинси и каубойски ботуши.

— Сменете кафето, моля — подхвърли Ута с камшичен тон на едната от тях. — Не е достатъчно свежо.

Момичето незабавно грабна каната и изчезна в служебната кухничка.

— Давам им още петнайсет минути, не повече. Не разбират ли, че и аз съм зает? — Ханс Дабриц включи хронометъра си, сложи няколко сандвича върху чиния и се върна на място.

Ута си наля минерална вода и огледа нетърпеливите гости. Имената им бяха като справочник на видните личности в днешна Германия. Представяше си кратките им описания в подобен справочник.

Ханс Дабриц — дребен, брадат, петдесетгодишен. Бизнес с недвижими имоти и задкулисни политически игри. Недвижимите имоти включват големи жилищни комплекси в Кил, Хамбург, Мюнхен и Дюселдорф, индустриални складове и многоетажни административни сгради в Берлин, Франкфурт, Есен, Бремен, Щутгарт и Бон. Притежава цели квартали в центровете на Бон, Франкфурт, Берлин и Мюнхен. Един от директорите на най-голямата банка в Германия — франкфуртската „Дойче банк“. Неуморен и щедър спонсор на множество местни политици; контролира повечето от тях. Според една често подхвърляна шега най-голямо влияние в германския Бундестаг има един от най-дребните германци. В хладнокръвните и трезвомислещи среди зад кулисите на германската политика Дабриц се смята за кукловод номер едно. Почти никога не пропуска да постигне каквото е решил.

Конрад Пайпер, трийсет и осем години (който преди два дни бе посетил с жена си Маргарете тържествената вечеря на яхтата по случай завръщането на Елтон Либаргер), президент и главен изпълнителен директор на „Голц дивелопмънт груп“ (ГДГ) — втората по големина германска търговска компания. Под прикритие основал в Лондон холдинговата група „Люсън интернешънъл“. Чрез „Люсън“ ГДГ създава мрежа от петдесет малки и средни германски компании, които стават основни доставчици на „Люсън интернешънъл“. От 1981 до 1990 под прикритието на „Люсън“ ГДГ продава на богатия Ирак стратегически материали за производство на химическо и биологично оръжие, компоненти за балистични ракети и ядрени технологии. По време на операция „Пустинна буря“ Ирак загубва почти всичко получено, но това няма значение. Пайпер е утвърдил ГДГ като оръжеен доставчик от световен мащаб.