Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Уведомих Жан Марк писмено за благополучното ни пристигане, но до ден-днешен не съм получил никакъв отговор. А за Жулиет не бих се притеснявал изобщо. Ти знаеш, че при Жан Марк е на сигурно място.
Ала Катрин беше вярвала също така, че и в обителта ще бъде закриляна и защитена от всякакви опасности. Побиха я тръпки и тя остави чашата на масата.
— Не биваше за нищо на света да я оставяме в Париж! Трябваше да я придумам да дойде с нас.
Филип се подсмихна дяволито.
— Нима можеш да придумаш Жулиет да направи нещо?
— Тя не е толкова неблагоразумна и безразсъдна. — Катрин смръщи нос. — Но човек трябва да е упорит и да не я оставя на мира. Не знам защо не изтичах да я върна, когато скочи от каляската.
— Тогава ти беше в такова състояние, че не беше способна на нищо.
Катрин сведе поглед към виното в чашата си. Невероятно, че само преди един месец беше напуснала Париж дълбоко потресена, душевно наранена и изтерзана. Сега тя не беше нито потиснатата личност от тогава, нито подплашеното създание, изнасилено в обителта. Вазаро я беше превъртало в нов човек.
— Да, знам. — Тя го погледна с усмивка. — Но сега се чувствам отлично и трябва да помислим за Жулиет. Защо не пишеш на Жан Марк да изпрати незабавно Жулиет при нас?
— А ако не желае да дойде тук?
— В такъв случай ще се наложи да отида до Париж и да я взема — обясни Катрин с непривична за нея решителност. — Жулиет е изложена в Париж на огромна опасност. Това не може да се отлага, Филип!
Като се усмихваше, той вдигна чаша за безмълвна наздравица.
— Мисля да пиша на Жан Марк още утре. Не бих желал да ми липсва твоето присъствие във Вазаро.
Приятна топлина пропълзя по нея, когато й се усмихна през масата. Красивите му сини очи весело проблясваха на светлината на светите. Тя отново беше привикнала към него, а прехласнатото й обожание полека-лека беше преминало в едно по-уравновесено чувство. Но винаги, когато й се усмихнеше, Катрин изпитваше същия страх.
Сведе бързо поглед, а ръцете й се разтрепериха, когато поднесе чашата към устните си.
— Обмислям дали да не помоля свещеника да наминава веднъж седмично, за да учи на децата на берачите.
— Той няма да дойде. Смята, че селяните може да се почувстват недоволни от положението си, ако им преподава — каза Филип. — И аз мисля по съшия начин. Катрин. Каква полза могат да имат от това?
— Образованието никога не е безполезно!
Той поклати глава.
— Това е заблуждение.
— Тогава нека приемем, че е нещо, което съзнателно искам да направя. — Катрин забеляза, че той смръщи чело и затова побърза да добави: — Ценя високо твоето мнение и съжалявам, ако съм ти развалила настроението!
Изражението на Филип се смекчи.
— Свещеникът няма да иска да дойде. Но все ще намерим някой образован човек, който не си жали труда. Стига да не възложиш на мен тази задача. — Филип направи кисела гримаса. — Нямам никаква склонност към учене, още повече към преподаване.
Всичко е наред между нас, помисли си Катрин с облекчение.
— Сам човек не може да направи всичко. Във Вазаро ти вършиш цялата работа.
— Защото го обичам. — Той я погледна. — Както и ти, Катрин! Преди да дойдеш, дори не знаех колко съм копнеел да споделя тези чувства с някого.
Тя кимна с топлота. Вазаро и Филип! С всеки изминат ден тя научаваше нови, чудесни неща и за двамата.
— Essence absolue! — Мишел се усмихна тържествуващо на Катрин. Бяха в малката лаборатория на мосю Опостен.
Под надзора на мосю Опостен Мишел беше взел от мазето гърне с жасминова помада, беше я затоплил в един покрит съд, разредил със спирт и пречистил. После бе я отнесъл обратно в мазето да се охлади. След като алкохолът се отдели от маслото, преляха го в едно миниатюрно шишенце.
— Помириши! — Мишел поднесе шишенцето под носа й. — Парфюм!
Течността притежаваше остра, неприятна миризма.
— Това не е никакъв парфюм!
— Това е есенцията. — Той прецеди пропития е парфюм алкохол през марля и го дестилира на слаб огън. Накрая остана съвсем нищожно количество светла течност, чиято миризма беше още по-силна и по-неприятна.
— Ужасно! — изрече Катрин, като направи гримаса.
— Почакай! — Мишел изля грижливо една-единствена капка, смеси я с четвърт алкохол в една тигла и я разбърка.
— Жасмин! — Ненадейно цялото помещение бе залято от миризмата на жасмин. Като че ли ухаеше не един-единствен цвят, а цялото жасминово поле.
— Както виждаш, това е кръговрат. Миризмата на земята, цветовете, миризмата на цветовете, есенцията и отново уханието.
— С Вазаро като essence absolue.