Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Съзнавате ли, че сънувате събития извън обхвата на другите преживявания на личността на Кийтс?
Не казах нищо, замаян от думите й. Контактът ми с поклонниците се осъществяваше чрез някаква Техноцентрова връзка с личностния имплант в Шрьоновата уредба на Брон, чрез нея и чрез примитивната инфосфера, която споделяха. Но личността беше освободена. Инфосферата беше унищожена от разделянето и разстоянието. Дори векторният приемник не може да приема съобщения, ако няма предавател.
Усмивката на Гладстоун изчезна.
— Можете ли да обясните това?
— Не — вдигнах очи аз. — Навярно са били само сънища. Истински сънища. Тя се изправи.
— Сигурно ще научим, когато и ако открием консула. Или когато корабът му пристигне в долината. Разполагам с две минути преди да се явя пред Сената. Има ли нещо друго?
— Един въпрос — отвърнах. — Кой съм аз? Защо съм тук? Отново лека усмивка.
— Всички си задаваме тези въпроси, г. Сев… г. Кийтс.
— Говоря сериозно. Струва ми се, че знаете повече от мен.
— Техноцентърът ви прати да бъдете връзката ми с поклонниците. И да наблюдавате. В края на краищата сте поет и художник.
Издадох презрителен звук и се изправих. Тръгнахме бавно към частния телепортал, който щеше да я отведе на етажа на Сената.
— Какъв е смисълът от наблюдението, щом настъпва краят на света?
— Сам разберете — отвърна Гладстоун. — Вървете и вижте края на света. — Тя ми подаде микрокарта за моя инфотерм. Вкарах я и погледнах дисплея — беше универсален упълномощителен чип, който ми позволяваше достъп до всички портали, обществени, частни или военни.
Беше билет за края на света.
— Ами ако ме убият? — попитах аз.
— Тогава никога няма да чуем отговорите на вашите въпроси — отвърна президент Гладстоун. Тя докосна за кратко ръката ми, обърна се с гръб и пристъпи през портала.
В продължение на няколко минути останах сам в покоите й, като се наслаждавах на светлината, тишината и предметите на изкуството. На една от стените имаше картина на Ван Гог, която струваше повече, отколкото можеха да платят повечето планети. Представляваше стаята на художника в Арл. Лудостта не е ново откритие.
След известно време излязох и оставих паметта на инфотерма ми да ме води през лабиринта на Правителствения дом, докато не намерих централния телепортатор и не пристъпих през него, за да открия края на света.
През Мрежата минаваха два телепортаторни пътя с пълен достъп: Главната магистрала и р. Тетида. Телепортирах се до Магистралата, където половинкилометровата лента на Цингтао Ксишуанг Панна се свързваше с Нова Земя и с крайморската лента на Невърмор. Цингтао Ксишуанг Панна беше свят от първата вълна на трийсет и четири часа от нахлуването на прокудените. Нова Земя беше от списъка на втората вълна, както се съобщаваше в момента и разполагаше с малко повече от една стандартна седмица преди нападението. Невърмор се намираше дълбоко в Мрежата, на години разстояние от атаката.
Нямаше признаци на паника. Хората се отдаваха повече на инфосферата и Всеобема, отколкото на улиците. Докато вървях по тесните улички на Цингтао, чувах гласа на Гладстоун от хиляди слушалки и персонални инфотерми — странен словесен шепот на фона на крясъците на амбулантните търговци и скърцането на гумите по мокрия паваж, когато електрическите рикши пробръмчаваха над главата ми на транспортните равнища.
— …както е казал един друг лидер на своя народ в навечерието на атаката преди почти осем столетия — „Нямам какво да ви предложа, освен кръв, труд, сълзи и пот“. Питате каква е нашата политика? Аз ви казвам: да водим война — в космоса, на земя, във въздуха и по море — да водим война с цялата мощ и с всичките сили, които могат да ни дадат справедливостта и правотата ни. Това е нашата политика…
Близо до зоната на препращане между Цингтао и Невърмор имаше отряди на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. но пешеходният поток изглеждаше достатъчно нормален. Почудих се кога ли военните щяха да реквизират пешеходната алея на Магистралата за транспортен трафик и дали той щеше да бъде насочен към фронта или в обратна посока.
Минах през портала към Невърмор. Тук улиците бяха сухи, освен случайните пръски от океана на трийсет метра под каменните кейове на Магистралата. Небето беше в обичайните си нюанси на заплашително охраво и сиво, зловещ сумрак посред бял ден. Малки каменни магазини блестяха от светлини и стоки. Съзнавах, че улиците са по-пусти от обикновено — хората стояха в магазините или седяха по каменни стени или пейки и слушаха със сведени глави и разсеяни погледи.
— …питате каква е целта ни? Ще ви отговоря с една дума. Победа, победа на всяка цена, победа въпреки целия ужас, победа колкото и дълъг и труден да е пътят — защото без победа няма оцеляване…