Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Монк — повика го Кат по радиото.
Той носеше слушалки, свързани към подводния предавател.
— Какво има, Кат?
— Приемам пулсиращ статичен шум по радиото. От теб ли е? Той свали бинокъла.
— Не. Ще пусна една диагностика на предавателя. Може би улавяш сигнала на сонар за засичане на рибни пасажи.
— Прието.
Монк хвърли поглед към хидрофойла. Той забавяше и газеше малко по-дълбоко. Стигнал беше до отсрещния край на пристанището.
Добре.
Монк фиксира кея, където беше пристанал хидрофойлът, и го подреди при другите яхти в главата си, още една фигурка върху шахматната дъска. После насочи вниманието си към предавателя. Завъртя копчето за контрол на амплитудата и си спечели вой в ухото, после настрои отново канала.
— Сега как е?
— По-добре — отговори Кат. — Вече почти изчезна. Монк поклати глава. „Никак не го обичам това оборудване под наем…“ — Кажи ми, ако се появи отново.
— Добре. Благодаря.
Монк измери с поглед силуета й върху екрана на камерата и въздъхна. Какъв смисъл имаше? Взе си бинокъла. Къде бяха онези две момичета по бански?
13:10
Рейчъл влезе в камерата последна. Двамата мъже отстъпиха встрани, за дай направят път. Въпреки предупреждението на Грей да пестят батериите, вуйчо й беше включил фенерчето си.
Двата лъча светлина осветяваха още една кръгла камера и куполообразен таван. Мазилката на тавана беше боядисана в черно. Сребърни звезди грееха ярко на тъмния фон. Само че не бяха нарисувани. Бяха от вграден метал.
Таванът се отразяваше в застиналата вода на вир, който заемаше почти целия под. Изглеждаше дълбок до коляното. Ефектът на огледалния образ създаваше впечатлението за съвършена сфера от звезди, горе и долу.
Но не това беше най-удивителната гледка.
В средата на помещението от вира се издигаше стъклена пирамида, висока човешки ръст. Изглеждаше така, сякаш се носи безтегловна в центъра на въображаемата сфера.
Стъклената пирамида хвърляше познати златни отблясъци.
— Възможно ли е…? — промълви Вигор.
— Златно стъкло — измърмори Грей. — Гигантски свръхпроводник.
Тръгнаха по тесния каменен перваз, който обточваше вира. По края му от водата стърчаха четири медни гърнета. Вуйчо й огледа едно от тях, после продължи. Древни лампи, предположи Рейчъл. Само че те си бяха донесли собствено осветление.
Насочи вниманието си към пирамидата в центъра на вира. Беше с квадратна основа и четири стени, като пирамидите в Гиза.
— Има нещо в нея — каза Рейчъл.
Стъклената повърхност отразяваше светлината и беше трудно да се различат детайли от вътрешността й. Рейчъл скочи във водата. Стигаше малко над коленете й.
— Внимавай — каза Грей.
— Ти пък все едно би се вслушал в такъв съвет — заяде го тя, докато газеше към пирамидата.
Плисък зад нея й подсказа, че и мъжете са нагазили в басейна. Стигнаха до стъклената конструкция. Вуйчо й и Грей насочиха фенерчетата си така, че лъчите им да проникнат във вътрешността й.
Появиха се две неща.
Едното беше в точния център на пирамидата. Представляваше бронзова скулптура на гигантски пръст, който со-чеше нагоре. Толкова беше голям, че Рейчъл се зачуди дали би могла да го обгърне с ръце. Детайлите на изработката бяха изключителни, от оформения нокът до гънките на ставите.
Но по-интересна й се стори другата фигура — тази под вдигнатия пръст. Фигура с корона и маска от злато и дълга бяла роба лежеше върху каменен олтар. Ръцете бяха опънати перпендикулярно от двете страни на тялото, по подобие на разпънатия Христос. Само че златното лице определено беше гръцко.
Рейчъл се обърна към вуйчо си.
— Александър Велики.
Вуйчо й тръгна бавно около пирамидата, за да я огледа от всички страни. Очите му се напълниха със сълзи.
— Гробницата му… историческите хроники споменават, че последният му дом бил от стъкло. — Посегна да докосне една от протегнатите ръце, само на няколко сантиметра отвъд стъклената преграда, после размисли и отпусна ръка.
— А бронзовият пръст? — попита Грей.
Вуйчо Вигор се върна при тях.
— Мисля, че е от Родоския колос, гигантската статуя при пристанището на острова. Посветена е била на бог Хелиос, но за модел е използван Александър Велики. Никой не предполага, че част от статуята все още съществува.
— И сега тази последна отломка се е превърнала в надгробна плоча на Александър — каза Рейчъл.
— Мисля, че всичко това е посветено на Александър — каза вуйчо й. — И на науката и познанието, които той е поддържал. Именно в Александрийската библиотека Евклид е открил законите на геометрията. А тук навсякъде има триъгълници, пирамиди и кръгове.