Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
После посочи нагоре и надолу.
— Отразената сфера, разделена с вода, ни връща към Ератостен, който в Александрия изчислил диаметъра на Земята. Дори и водата тук — сигурно се влива през малки канали, щом нивото на басейна не спада. Пак в Библиотеката Архимед изобретил първата водна помпа на принципа на тирбущона, който се използва и до днес. Поклати глава с удивление.
— Всичко това е паметник на Александър и на изгубената Александрийска библиотека.
Това напомни нещо на Рейчъл.
— А не трябваше ли тук да има и книги? Септимий нали е скрил най-важните свитъци тук, долу?
Вигор се огледа.
— Сигурно са ги изнесли след земетресението. Тогава, когато са заложили и указанията. Свитъците трябва да са били отнесени в тайното хранилище, което търсим сега. Някъде наблизо.
Рейчъл долови трепета в гласа му. Какво ли друго щяха да открият?
— Но преди да продължим — каза Грей, — трябва да разгадаем тази гатанка.
— Не — каза Вигор. — На този етап не ни е даден дори достъп до гатанката. Спомнете си гробницата на свети Петър. Първо трябва да преминем някакъв тест. Да докажем знанията си, както го направи Драконовият двор с разбирането си на магнетизма. Едва след това се е разкрила тайната.
— Но какво трябва да направим? — попита Грей.
Вигор отстъпи назад, очите му бяха приковани в пирамидата.
— Трябва да я активираме.
— И как по-точно ще го направим? — попита Грей.
— Трябва ми малко кола — каза Вигор.
13:16
Грей чакаше Кат да му донесе последните кутийки кола. Трябваха им още два стека от по шест кутийки.
— Има ли значение дали е диетична, или от обикновената? — попита Грей.
— Не — каза Вигор. — Просто ми трябва нещо киселинно Дори лимонов сок би свършил работа, или оцет.
Грей погледна Рейчъл. Тя само поклати глава и сви рамене.
— Нещо против да ни обясниш? — обърна се Грей към вуй-чо й.
— Спомнете си, че първата гробница беше отворена с по-мощта на магнетизма — каза Вигор. — Знаем, че древните са познавали добре това свойство на някои метали. Магнитите били широко разпространени и използвани. Китайците са използвали компаси още през второто столетие преди Новата ера. За да продължим напред, трябваше да докажем, че разбираме магнетизма. Нали именно той ни доведе тук. Магнитен маркер, оставен под водата.
Грей кимна.
— Следователно тук трябва да демонстрираме друго научно чудо — продължи Вигор.
Прекъсна го появата на Кат. Тя изскочи над повърхността на вира, вдигнала високо още два стека от по шест кутийки, с което стековете ставаха четири.
— Ще ни трябва и помощта на Кат за малко — каза Вигор. — Необходими са четирима души.
— Как са нещата горе? — попита я Грей. Тя сви рамене.
— Спокойни. Радиото даде смущения, но Монк го оправи. Това беше единственото ни вълнение.
— Уведоми го, че за няколко минути няма да има връзка с теб — каза Грей неохотно. Но трябваше да открият какво се крие тук, а друг начин нямаше.
Кат се потопи във водата да предаде съобщението. После излезе от вира и всички се върнаха при гробницата на Александър.
Вигор им махна да се разпръснат. Посочи едно от медните гърнета по края на басейна.
— Всеки да вземе по един стек кола и да заеме позиция при своето гърне.
Направиха го.
— Ще ни кажеш ли все пак какво ще правим? — попита Грей.
Вигор кимна.
— Ще демонстрираме друго научно чудо. Ще покажем познанията си за друга сила, позната дори на древните гърци. Наричали са я „електрикус“. С тази дума назовавали статичния заряд при търкането на плат в кехлибар. Наблюдавали са го във вид на светкавици и по мачтите на платноходните си кораби, последното по-късно се нарича „огънят на свети Елм“.
— Електричество — каза Грей. Вигор кимна.
— През 1938 — а един немски археолог, Вилхелм Кьониг, открил в Националния музей на Ирак странни глинени стомни. Били високи само петнайсет сантиметра. Приписвали ги на персийците — спомнете си, че Персия е родната страна на нашите библейски влъхви. Миниатюрните стомни били запушени с асфалт, а от асфалта стърчали медни цилиндри с железни пръчки в средата. Тази комбинация е позната на всеки, който познава електронауките дори в най-общи линии.
Грей се намръщи.
— А за онези, които не ги познават?
— Стомните… представлявали точно подобие на батерии и дори си спечелили името „Багдадските батерии“.
Грей поклати глава.
— Древни батерии?
— Както „Дженеръл Електрик“, така и списанието „Сайънс Дайджест“ направили копия на тези стомни през 1957 — а. Добавили им оцет и стомните произвели електричество със значителен волтаж.