Цар Плъх

— Дай да заровим парите тук — предложи Питър Марлоу. Нищо друго не можеше да измисли.

— Не, много е рисковано. Ще ги намерят моментално. Ах, мамка му, всичко вървеше като по часовник! Само дето това копеле Тимсън ни сви номер. — Царя изтри потта и мръсотията от лицето си. — Хайде, готов ли си?

— Накъде?

Царя не отговори. Изпълзя безшумно изпод бараката и потъна в мрака. Прекоси пътеката, без да се оглежда, и скочи в дълбоката канавка до телената ограда. Питър Марлоу го следваше неотлъчно. Двамата пълзешком се изравниха с американската барака, спряха и седнаха да си поемат дъх. Около тях, над тях, отвред се чуваше разпален шепот.

— Какво става?

— Царя и Марлоу си плюли на петите. Носят хиляди долари!

— Давай, може да ни излезе късметът!

— Бързо по петите им!

— Парите, да пипнем парите!

Грей стоеше и чакаше по-точни сведения. Но сведения получаваше и Смедли-Тейлър. Също и Тимсън. Ала никой не знаеше нищо със сигурност. Тимсън ругаеше и насъскваше хората си да открият двамата бегълци, бързо, преди да са ги пипнали Грей или групата на Смедли-Тейлър.

— Парите трябва да дойдат при нас!

От своя страна хората на полковника изчакваха. Те следяха австралийците на Тимсън, но паниката започваше да обхваща и тях. Къде изчезнаха тия двамата? Къде да ги търсят сега?

Грей също изчакваше. Двата пътя за бягство — в северна и в южна посока — бяха завардени. Всичко бе само въпрос на време. Ето, обръчът вече се затяга. Няма да му се изплъзнат. И парите ще са у тях, като ги пипне. Няма да се осмелят да ги скрият. Къде ти — в тая бъркотия! Сума пари са това! Но той не подозираше какво му готви Смедли-Тейлър. Нито пък Тимсън.

— Погледни там — предпазливо надигна глава Питър Марлоу и се взря в тъмнината.

Царя присви очи. Кордонът полицаи вече бе само на петдесетина метра от тях. Обърна се на другата страна: безброй сенки кръстосваха мрака — забързани, вторачени, настървени.

— Добре се наредихме! — отчаяно изпъшка той. Тогава погледът му се спря върху телената ограда. В джунглата отвъд нея цареше мрак. От външната страна на мрежата крачеше часови. Добре, значи остава крайният вариант — всичко или нищо.

— Дръж! — Той измъкна парите и ги натика в ръцете на Марлоу. — Бягай през оградата! Аз ще те прикривам, това е последната ни надежда.

— Няма да успея! Часовият ще ме види!

— Нямаме избор!

— Не мога, няма да успея!

— Промъкваш се, заравяш ги и се връщаш обратно по същия път! Аз ще те прикривам. Друг изход нямаме, разбери!

— Оня направо ще ме застреля. Ей го къде е — на две крачки! — простена Питър Марлоу. — Дай да се откажем!

Той се огледа наоколо с безумната надежда да открие друг път за бягство и при внезапното непредпазливо движение блъсна ръката си, за която беше забравил, в стената на Канавката. Изохка от болка.

— Слушай, Питър! Ако спасиш парите, аз ще ти спася ръката — побърза да обещае в отчаянието си Царя.

— Какво ще направиш?

— Чу ме! Тръгвай!

— Но как ще успееш да…

— Давай! — прекъсна го грубо Царя. — Само при условие, че спасиш мангизите!