Цар Плъх

Питър Марлоу се надигна, даде знак на ефрейтора и двамата излязоха сред нощния мрак. Отвред ги пронизваха погледи. Безброй алчни погледи.

— Ама че работа — изпъшка Таунзънд. — По-добре хич да го нямах това чудо. Такова напрежение… — Той опипа връвта, за да провери дали пръстенът си е на мястото. — Слава богу, че ще се отърва най-сетне!

Вътре Царя с притаен дъх проследи с очи как Шагата отвори паласката си, хвърли на масата дебела пачка банкноти, сетне измъкна от ризата си още една, малко по-тънка, а после още и още от страничните джобове, докато на масата се натрупаха две купчини нари от по педя всяка. Царя светкавично ги преброи, а Шагата нервно се поклони и се измъкна навън. Когато се озова отново на пътеката, с облекчение пое дъх, намести пушката си и закрачи по-спокойно.

До ъгъла на бараката се сблъска с Грей, отправил се почти тичешком към навеса. Грей изруга и бързо отмина нататък, без да даде ухо на потока ругатни, които избълва японецът. Но този път Шагата не се втурна, както би било редно, след мръсния военнопленник, за да налее малко възпитание в тъпата му глава. Беше доволен, че всичко мина благополучно, и нямаше търпение да се върне на поста си.

— Ченгета! — тревожно предупреди Макс през брезента.

Царя сграбчи парите и изскочи изпод навеса.

— Изчезвай! Кажи на Тимсън, че парите са у мен. Ще се разплатим тая нощ, като се поуталожат нещата — прошепна той на австралиеца.

Таунзънд се изгуби в мрака.

— Хайде, Питър!

Двамата хлътнаха в изкопа под бараката в мига, когато Грей се показа иззад ъгъла.

— Хей, вие там! Не мърдайте! — изкрещя той.

— Слушам, сър — обади се уставно Макс от тъмнината и се изпречи насреща му. До него се изправи Текс и двамата прикриха бегълците.

— Не вие! — опита се да ги заобиколи Грей.

— Ама нали искахте да спрем — невинно запита Макс и отново застана на пътя му.

Бесен, Грей ги изблъска настрана и се мушна под бараката.

Царя и Питър Марлоу вече бяха минали през окопа и излизаха от другата страна. Грей се втурна по петите им, но група мъже преградиха пътя му. Той успя само да види, че двамата се втурнаха покрай стената на затвора и наду свирката си. Пътят им в тази посока бе отрязан — от затвора чак до телената ограда беше изпънала гъст кордон лагерната полиция.

— Давай оттук — посочи Царя.

Двамата скочиха през прозореца в австралийската барака. Вътре никой не им обърна внимание, но издутата риза на Царя не остана незабелязана. Прекосиха тичешком помещението и изскочиха навън, където неколцина австралийци го прикриха точно в мига, когато Грей стигна задъхан, до прозореца и ги зърна на прага. Той хукна да заобиколи бараката. Австралийците скриха отстъплението им.

— Накъде избягаха? — кресна Грей. — Казвайте бързо! Посрещна го хор от гласове:

— Кой, сър? Кой е избягал?

Грей ги разблъска и изскочи на открито.

— Всички са по местата, сър — дотича да му доложи един полицай.