Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Точно това, което искате вие.
— Естествено. Светът продължава да се върти, тайпаните са отрязани от тяхното начало, банкерските учреждения не Шенг се разпадат като пирамида от карти за игра, на преден план излизат разумни хора, които уважават споразуменията за благото на всеки… Но все още сме много далеч оттам, мисис Стейпълс. Началото е днес, тази вечер на Кай Так. Това би могло да бъде началото на края, защото не можем да приложим бързи контрамерки. Ако ви изглеждам спокоен, това се дължи на илюзия, която съм научил да създавам през годините на разкъсващо напрежение. Двете ми утехи в този момент са: първо, че силите за сигурност в колонията са измежду най-добрите в света, и второ, че Пекин е известен за тази опасност. Хонконг не крие нищо, нито му се ще да прикрива. Така че в известен смисъл опазването на генерал-губернатора се превръща в риск едновременно за двете страни.
— Това как ще помогне, ако се случи най-лошото?
— Психологически. Би могло да предотврати евентуалната нестабилност, защото самият случай предварително е бил окачествен като обмислен акт на насилие, твърде несимптоматичен за царящия смут в колонията. Освен всичко рискът е споделен. И двете делегации имат собствен ескорт, който ще влезе в употреба.
— Значи кризата може да се задържи на пръв поглед чрез незначителни точки на протокола?
— От това, което съм чул за вас, вие нямате нужда от уроци по задържане или ускоряване на кризи. Независимо от всичко, което казвам, аз съм изплашен до смърт. Има такива възможности за фатални грешки… те са наши врагове, мисис Стейпълс. Остава ни единствено да чакаме, а това е най-тежката част, изцеждаща всички сили.
— Имам и други въпроси — каза Кетрин.
— Разбира се, питайте колкото искате. Накарайте ме да мисля, да се изпотя, ако трябва. Това ще ни помогне да забравим за чакането.
— Преди малко споменахте за съмнителните ми умения при задържането на кризи. Но вие добавихте — при това с доста голяма увереност, — че мога да ги ускоря.
— Съжалявам. Не можах да се сдържа, това е лош навик.
— Предполагам, че имахте предвид аташето Джон Нелсън.
— Кой?… А, да, младият човек от консулството. Липсва му всякаква преценка, но наваксва това с изключителна смелост.
— Грешите.
— За преценката? — попита Хавиланд и дебелите му вежди наподобиха дъги над очите му. — Наистина ли?
— Не извинявам неговите слабости, но той е един от най-добрите ви хора. А преценката му превъзхожда тази на повечето от по-опитния ви персонал. Попитайте хората от другите консулства, които са били на конференции с него. Той е един от малцината, говорещи прекрасен кантонски.
— Но в същото време изложи на риск крайно важна операция с пълното съзнание за това — каза остро дипломатът.
— Ако не беше го направил, нямаше да ме откриете. — Нямаше да стигнете само на метри от Мари Сен Жак.
— Само на метри ли? — Хавиланд се наведе напред, в очите му проблесна гняв. — Надявам се, че няма да продължите да я криете.
— Вероятно не. Не съм решила още.
— Господи, каква жена! След всичко, което чухте! Тя трябва да бъде тук! Без нея сме загубени, загубени сме всички! Ако Уеб разбере, че тя не е при нас, че е изчезнала, той ще се побърка! Трябва да я доведете тук!
— Точно там е работата. Мога да я доведа по всяко време, но няма да стане, когато определите вие.
— Не! — прогърмя посланикът. — Когато и ако нашият Джейсън Борн привърши своята задача, ще започнат серии от телефонни обаждания, които трябва да го свържат с жена му!
— Аз няма да ви дам телефонния номер — каза Стейпълс безизразно. — Вместо това мога да ви дам адрес.
— Не знаете какво правите! Какво трябва да кажа, за да ви убедя?
— Много просто. Порицайте устно Джон Нелсън, но се постарайте всичко да запази неофициален характер и го задръжте тук, в Хонконг, където шансовете му за признание са най-големи.
— Исусе Христе! — избухна Хавиланд. — Та той е наркоман!
— Това е смехотворно, но типично за примитивната реакция на американски „моралист“, чул няколко клевети.
— Моля ви, мисис Стейпълс…
— Бил е дрогиран от друг; той не приема наркотици. Три мартинита с водка са неговият таван. Също така харесва и момичета. Разбира се, сред вашия персонал има аташета от мъжки пол, които харесват момченца, а таванът им стига до седем мартинита дневно, но кой ти гледа? Честно да ви кажа, пет пари не давам какво правят двама възрастни между четирите стени на една спалня — не вярвам, че то ще повлияе по особен начин на това, което правят извън спалнята — но, разбира се, Вашингтон има странните задължения да…