Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Той вдигна чашата си:
— Вервен, mon brave, чума да тръшне англичаните и Vive la France!
Анжелик лежеше безучастна на леглото с балдахин, подпряна върху купчина възглавници; никога не бе изглеждала по-изнурена, нито по-безплътна. Хоуг седеше на стол до леглото, ту задрямваше, ту се събуждаше. Късното следобедно слънце проникваше през облаците за миг и огряваше мъгливия, ветровит ден. В морето корабите се отправяха към местата си за акостиране. Преди половин час — за нея минута или час бяха едно и също нещо — сигналното оръдие бе известило за предстоящото пристигане на пощенския кораб, бе я събудило, но всъщност тя и не спеше, люшкаше се между съзнание и несвяст, сякаш помежду им нямаше никаква граница. Погледът й се рееше край Хоуг. Зад него видя вратата към покоите на Малкълм — не неговите покои, нито техните покои, просто стаите на някой друг, на следващия тай-пан…
Сълзите й отново рукнаха, с пълна сила.
— Не плачи, Анжелик — каза тихо Хоуг, нежно. Целият бе нащрек; наблюдаваше я за тревожни признаци на задаваща се беда. — Всичко е наред, животът ще продължи и ти вече си добре, наистина.
Държеше й ръката. Тя избърса сълзите си с кърпичка.
— Искам малко чай.
— Веднага. — По грозното лице на Хоуг се изписа облекчение. За първи път от сутринта тя бе проговорила, както трябва, свързано и първите мигове от връщането й бяха жизненоважни показатели. Той едва не извика от радост, отвори вратата, защото гласът й даваше слаб лъч на надежда, в него не се долавяше истерия, блясъкът в очите й бе добър признак, лицето й вече не бе подпухнало от плач, а пулсът й, който бе преброил, докато държеше ръката й, бе постоянен и силен — деветдесет и осем удара за минута. Вече не прескачаше и не се колебаеше.
— А Со — рече той на кантонски, — донеси на господарката пресен чай, но без да вдигаш шум, излез, без да казваш нещо. — Хоуг пак седна близо до леглото. — Знаеш ли къде си, скъпа?
Тя само го изгледа.
— Мога ли да ти задам няколко въпроса? Ако си изморена, кажи ми, не се бой. Прощавай, но е важно за теб, а не за мен.
— Не се боя.
— Знаеш ли къде си?
— В моите покои.
Гласът й звучеше вяло, гледаше безжизнено. Безпокойството му се засили.
— Знаеш ли какво се случи?
— Малкълм е мъртъв.
— Знаеш ли защо умря?
— Умря през нашата първа брачна нощ в брачното ни ложе и аз съм виновна за това.
Предупредителна камбанка звънна в съзнанието му.
— Грешиш, Анжелик. Малкълм бе убит на Токайдо преди месеци. — Гласът му бе спокоен и твърд. — Съжалявам, но това е истината и оттогава той живя живот назаем; вината не е твоя, никога не е била твоя, такава бе волята Божия, но ще ти кажа от цялото си сърце: ние, Бабкот и аз, никога не сме виждали по-спокоен… по-спокоен мъртвец, никога, никога, никога.
— Аз съм виновна.
— Единственото, за което си отговорна, е радостта през последните месеци от живота му. Той много те обичаше, нали?
— Да, но умря и… — Анжелик едва не добави: „както и другият, чието име дори не зная, но той също умря, той също ме обичаше и също умря, а сега и Малкълм е мъртъв…“
— Престани!
Суровият му глас я издърпа от ръба на бездната. Хоуг задиша отново. Съзнаваше, че така трябва да постъпи, и то бързо, инак тя бе загубена като много други, които бе виждал. Трябваше да я отърве от дявола, който се таеше в съзнанието й и само чакаше да изскочи, да се нахвърли върху плячката си, да я превърне в несвързано ломотеща душевноболна; поне нямаше да й навреди.
— Извини ме. Разбери ме правилно. Ти си само ви… — той се стресна навреме и замени думата — причината за радостта му. Повтори след мен. Ти си само при…
— Аз съм виновна.
— Повтори след мен: аз съм само причината за радостта му — изрече той старателно по-скоро като заповед, забелязал с тревога разширените й зеници. Тя отново стоеше на ръба на пропастта.
— Аз съм вин…
— Причината, по дяволите — рече той с престорен гняв. — Кажи го след мен: аз съм само причината за радостта му. Причината за радостта му! Кажи го!
Той видя, че пот ороси челото й, и тя отново каза същото, и той отново я прекъсна, повтори й правилните думи „причината, причината за радостта му!“, а тя пак каза другото и пак, и пак, а през това време А Со донесе чая, но и двамата не я забелязаха. Тя избяга ужасена, докато Хоуг отново и отново заповядваше на Анжелик, а тя упорстваше, докато внезапно изпищя на френски:
— Добре, аз съм само причината за радостта му, но той все пак е мъртъв… мъртъв… мъртъв… моят Малкълм е мъртъъъв!