Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Аз го помолих за това. Добре… добре съм, благодаря ти. Има някои неща, които исках да уредя тази сутрин. Съжалявам за това, което ти се е случило, за лошия ти късмет с Норбърт Грейфорт. Горкичкият Джейми, колко си контузен, добре ли си?
— Да, благодаря ти. — Джейми се почувства още по-неуверен. Гласът й бе спокоен, прекалено спокоен, тя излъчваше усещане за собствено достойнство, което Макфей не успя засега да определи. — Чу ли, че Едуард Горнт ми спаси живота?
— Да, той ми каза преди няколко минути. Всъщност не е съвсем така — той дойде тук преди малко, за да изкаже съболезнованията си, и аз го видях. Господин Скай ми разказа за храбростта му. И за дуела.
— О! — На Джейми му се дощя да наругае Скай за намесата му.
— Горкият Малкълм — рече Анжелик, — ужасно се радвам, че не знаех за тази глупост. Иначе щях някак си да го възпра. Но какъв късмет, че Едуард е бил там. Колко ужасни, колко ужасни са някои хора.
— Да, но по-важното всъщност е как си ти!
— Нито добре, нито зле. Нищо не чувствам и съм… ами… сякаш съм съвсем празна.
— Това е точната дума, празна. И аз също. — Джейми погледна „Небесния“, който му се усмихна уклончиво. Тишината се сгъсти. Притеснен, Джейми разбра, че двамата искаха да останат насаме. — Да направя нещо за теб?
— Не в момента, благодаря ти, Джейми.
Той кимна замислено.
— Нужни са ми някои документи.
— Моля, намери ги. — Тя се облегна на стола, в който изглеждаше като джудже, сдържана и овладяна.
Макфей с неудобство започна да преглежда отрупаните с вътрешна и външна поща табли, реши да ги вземе, както си бяха, и ги сложи една върху друга.
— Ако има нещо… просто ме повикай.
— След като господин Скай и аз приключим, може би — за няколко минути, стига да си свободен.
— По всяко време, естествено. Просто ми позвъни.
— Джейми, случайно вече да си получил смъртните актове? — попита Скай.
— Да.
— Мога ли да видя едно копие, моля?
— С каква цел? — изгледа го Джейми.
— Да го проверя.
Анжелик рече:
— Мал… моят съпруг е ангажирал господин Скай — сигурно си знаел Джейми?
— Да. — Джейми забеляза как тя нарече Малкълм „моя съпруг“, „Небесния“ кимна одобрително. Това бе знак за опасност. — Е, и?
Скай отвърна меко:
— Щом чух за нещастието, се почувствах задължен да предложа услугите си на вдовицата му… — Скай едва забележимо наблегна на последната дума — а тя бе така любезна да приеме. Тай-панът ме бе помолил да предприема едно проучване за него и си помислих, че госпожа Струан ще пожелае да продължа.
— Добре. — Джейми учтиво кимна и понечи да си тръгне.
— А смъртният акт, Джейми?
— Каква е твоята воля, Анжелик… госпожо Струан?
— Сега господин Скай е моят адвокат, Джейми. Той разбира от тези неща, а аз се съгласих да действа от мое име — изрече тя ясно и все така невъзмутимо. — Ще те помоля да му окажеш цялата помощ, от която се нуждае.
— Разбира се. Бихте ли ме последвали, „Небесни“? — Джейми излезе, отиде в кабинета си и застана зад бюрото, като се престори, че търси документите, които бе пъхнал в чекмеджето си за по-сигурно. — Бихте ли затворили вратата, става ужасно течение. — Дребният мъж се подчини. — Слушайте — той снижи гласа си, но нямаше съмнение относно отношението му, — ако я изпързаляте или си играете глупави игрички, или пък й поискате много висока цена, тежко ви и горко.
Дребосъкът се приближи, кварцовите му очила изскърцаха и се замъглиха.
— Никога през живота си не съм постъпвал така с клиент — рече той и се изду като кобра. — Някоя и друга пораздута сметка да, но само ако клиентът е в състояние да плати. Жената се нуждае от помощ, за Бога. Мога да й я окажа, а вие — не.
— Мога и ще го направя, за Бога!
— Не съм съгласен! Малкълм ми каза, че другата госпожа Струан, онази в Хонконг, ви е изхвърлила, истина ли е или не? Истина ли е или не, че вие, както и Малкълм сте получавали гневни, дори заплашителни писма от нея от седмици, параноични и насочени срещу моята клиентка и нейния годеж, пълни с всякакви неоснователни обвинения? Истина ли е или не, за Бога, че девойката се нуждае от приятели?
— Съгласен съм, че тя се нуждае от приятели. Не възразявам да има и адвокат, искам само да съм сигурен, че ще се държите, както трябва.
— По дяволите, никога не съм пързалял клиент през живота си. Джейми, може и да съм беден адвокат, но съм добър, а и двамата сме на нейна страна. Тя се нуждае от приятели, Малкълм я обичаше, вие бяхте приятел на Малкълм, за Бога — той ми разказа за писмата, заради които са щели да ви обесят.
— Това няма значение…
— Не споря с вас, Джейми, тя е моя клиентка и се заклевам, че ще направя за нея всичко, на което съм способен. Смъртният акт, моля.