Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
На Хоуг му се прииска да я прегърне и да я увери, че всичко е наред и че тя може да поспи, но не го направи: още бе рано за това. С твърд, но не заплашителен глас, той й каза на правилен френски:
— Благодаря ти, Анжелик, но сега ще говорим на английски: да, аз също ужасно съжалявам, ние всички съжаляваме, че твоят прекрасен съпруг е мъртъв, но това не е по твоя вина. Кажи го!
— Остави ме на мира. Излез!
— Когато кажеш: „Не е по моя вина.“
— Не… не, остави ме на мира!
— Когато го кажеш! Не е по твоя вина!
Тя го загледа втренчено с омраза, задето я измъчва така, после отново изпищя:
— Не е моя вина, не е моя вина, не е по моя вина, сега доволен ли си? Излез… Излез!
— Стига да ми кажеш, че съзнаваш, че твоят Малкълм е мъртъв, но че ти не носиш никаква вина за това!
— Излез!
— Кажи го! По дяволите, кажи го!
Внезапно гласът й прозвуча като вой на див звяр:
— Твоят Малкълм е мъртъв, твоят Малкълм е мъртъв, той е мъртъв, но ти не си вин… нямаш никаква вина, никаква проклета от Господа вина… не си виновна… не вин… не… — Гласът й постепенно премина в хлипане, — не съм виновна, не съм, наистина не съм, о, мой скъпи, прости ми, прости ми. Не искам да си мъртъв, Пресвета Майко, помогни ми, той е мъртъв и аз се чувствам толкова ужасно, о, Малкълм, защо умря, толкова те обичах, толкова много… О, Малкълм…
Този път той я прегърна тихо, здраво, за да смекчи треперенето й, риданието й и разтърсващите я хлипания. След време гласът й стихна, риданията намаляха и тя потъна в неспокоен сън. Той все още я държеше нежно, но сигурно, а дрехите бяха полепнали по тялото му от пот. Не помръдна, докато тя не заспа дълбоко. После я отпусна. Гърбът го болеше и той се изправи предпазливо, измъчен, с изтръпнали мускули. Успя да поотпусне рамената и врата си и седна, за да възстанови силата си.
„На прага беше“ — помисли си той. Изпитваше удоволствие, че е успял и този път, това донякъде облекчаваше болката му; гледаше я — млада, красива и вън от опасност.
Спомените го отведоха в Канагава при другото момиче, сестрата на японеца, когото бе оперирал, също толкова млада и красива, но японка. „Как се казваше тя? Нещо като Уки. Спасих брат й, а той съвсем съсипа това дете тук. Но се радвам, че японката е успяла да избяга. Дали наистина? Такава красива жена. Като моята скъпа жена. Колко ужасно и безсмислено от моя страна, колко безумно бе да я взема от Индия и да я обрека на ранна смърт в Лондон.
Карма? Съдба? Както при това дете и горкия Малкълм. Горкичките те, горкичкият аз. Не, не и аз — току-що спасих един живот. Ти може да си тантурест и грозен, старче — помисли си той, докато мереше пулса й, — но, всемогъщи Боже, ти си дяволски добър лекар и дяволски добър лъжец — не, не си добър, а просто късмет. Този път.“
46.
Четвъртък, 13 декември
— Добър ден, Джейми — тъжно го поздрави Филип Тайърър. — Приеми поздравите на Сър Уилям. Ето трите копия на смъртния акт — едно за теб, едно за Анжелик и едно за Стронгбоу, който ще пътува с тялото. Оригиналът според него трябва да замине с дипломатическата поща за кабинета на главния следовател в Хонконг, който ще регистрира смъртния акт, а после ще го предаде на госпожа Струан. Ужасно, нали, но какво да се прави.
— Да. — Бюрото на Джейми бе отрупано с купчини новопристигнала поща и документи за уреждане. Очите му бяха зачервени от умора.
— Как е Анжелик?
— Не съм я виждал все още, но Хоуг беше тук най-напред. Той каза да не я безпокоим, докато тя не направи първата крачка, и че е по-добре, отколкото е очаквал. Спа петнайсетина часа. Той смята, че тя ще е достатъчно добре, за да пътува утре, и препоръча да замине колкото се може по-скоро. Той също ще тръгне, разбира се.
— Кога ще отплава „Буйният облак“?
— Утре. С вечерния прилив. Стронгбоу ще дойде всеки момент за заповедта за отплаване. Ще имаш ли поща за него?
— Определено. И дипломатическата поща. Ще кажа на Сър Уилям. Все още не мога да повярвам, че Малкълм е мъртъв. Ужасно. О, между другото следствието за Норбърт е определено за пет часа. Ще желаеш ли лека вечеря след това?
— Благодаря, но не тази вечер. Нека бъде утре, когато всичко ще е наред. Ще решим след закуска. — Джейми се чудеше дали да каже на Тайърър за машинациите на неговия приятел самурай Накама и за срещата с местния лихвар — че Накама иска да го запази в тайна от Тайърър и Сър Уилям. Предложението на Накама бе интригуващо и той бе приветствал възможността за пряк разговор с местен търговец, макар и низш.
Вчерашната среща, разбира се, бе отложена. Бе намислил да я отложи за следващата седмица, но реши да се срещне с него тази вечер — това щеше да го отвлече за малко от трагедията.