Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
„Не е работа на Филип — и не забравяй, че Филип и Дребосъка Уили крият всякакви сведения, след като уговорката бе да споделят с нас всичко.“
— Ще се видим по-късно, Филип. И благодаря за копията.
— До скоро, Джейми.
Смъртните актове бяха подписани от Бабкот и Хоуг. Аутопсията бе потвърдила предполагаемите причини за смъртта: вътрешен кръвоизлив от увредена артерия, което напълно е прекратило функционирането; изтъняването й е пряк резултат от получените рани по време на непредизвиканото произшествие на Токайдо.
Джейми кимна. Лекарите бяха заобиколили истинската причина за разкъсването. И защо ли да бъдат по-конкретни, освен ако някой не поиска конкретен отговор. „Като Тес Струан.“ — От тази мисъл го присви стомахът. Тя сигурно ще запита и тогава какво ли ще й каже Хоуг? Същото, което отговори и на мен днес сутринта:
— В състоянието на Малкълм, Джейми, всяко внезапно движение може да причини такова разкъсване, ако, да речем, спи в неудобно положение и рязко се обърне заради лош сън, та дори и при запек.
— И особено по време на полов акт?
— Да, това е една от многото възможности, защо?
— Познаваш Тес Струан, за Бога.
— Няма да обрека Анжелик, ако за това ме питаш. За леглото са нужни двама. Ние знаем, че Малкълм положи всички усилия, за да се ожени за нея, и беше луд от любов.
— Не питам нищо, докторе. Тес ще я осъди, каквото и да пише в смъртния акт.
— Съгласен съм, Джейми, но аз няма да й помогна. Нито Джордж. Че буйният акт е причинил разкъсването, а поради последвалия еуфоричен сън двамата не са забелязали катастрофата, е логично, но е недоказуемо, а дори и да беше, тя не бива в никакъв случай да обвинява Анжелик, не бива, по дяволите…
„Горкичката Анжелик, ще бъде обвинена, както и аз. В моя случай няма значение.“
— Да? Влез! О, здравей, Едуард.
— Ще ми отделиш ли една секунда? — попита Горнт.
— Влез, разбира се. — От вчера отношението му към Горнт се бе променило. Бе настоял да си говорят на малки имена. „Боже мой — помисли си той, — колко съм се лъгал за него.“ — Седни. Слушай, сторих го вече десетки пъти, но пак ти благодаря — ти наистина ми спаси живота.
— Няма за какво, просто изпълних дълга си.
— И слава Богу. Какво мога да направя за теб?
— Носи се слух, че ще изпратиш тленните останки на Малкълм в Хонконг за погребение, и се питах, дали ще мога да пътувам с вашия кораб?
— Естествено. — Джейми се поколеба. — За да докладваш на Тайърър Брок и на Морган ли?
Горнт се усмихна.
— Няма как да избегнем истината, Джейми. Ще им отнеса резултатите от следствието, но е мое задължение да им го кажа направо, като мъж на мъж.
— Да, прав си. — Скръбта отново връхлетя Джейми. — Съжалявам, че Малкълм не е жив, та да разбере какво направи ти за мен, съжалявам, че го няма. Щеше да се сприятели с теб — той много ти се възхищаваше. Много е жалко, че работиш за тях.
— След като се срещнем, вероятно вече няма да е така, те само ме наеха от Ротуел, така че няма значение. След Хонконг ще се върна в Шанхай.
— Виж, ако мога да ти помогна по някакъв начин, ще го направя.
— Нищо не ми дължиш, просто изпълних дълга си, но човек винаги се нуждае от истински приятел. Благодаря, ако загубя, ще те помоля за помощ. Ще има ли свободна каюта на „Буйният облак“?
— Той ще замине утре вечер.
— Предполагам, че госпожа Струан ще го придружи? Трудно е да мислим за него като за мъртвец, нали?
— Да. Доктор Хоуг твърди, че дотогава тя ще е в състояние да пътува.
— Отвратителен късмет. Ужасен. Благодаря. Ще се видим по-късно.
Джейми го наблюдава как излиза, странно развълнуван. Не бе в състояние да изрази усещанията си. „Навярно съм дотам объркан, че всичко ми изглежда странно. Боже мой, дори Хоуг се държа особено, нищо чудно.“
Той се насили да поработи малко. Тъй като му потрябваха някои документи от бюрото на Малкълм, стана и тръгна по коридора към кабинета на тай-пана. Машинално вдигна ръка да почука. Отказа се, отвори вратата и застина. Анжелик седеше на стола на Малкълм зад бюрото му. Срещу нея се бе настанил „Небесният“ Скай и говореше:
— Доколкото зная, а… — Той се озърна.
— Здравей, Джейми — тихо каза Анжелик. Тъмната рокля подчертаваше алабастровата и кожа, косата и бе вдигната на тила над дългата й шия, очите й бяха ясни, устните й бяха възстановили нормалния си цвят. — Как си?
— О… ъъ, чудесно. — Джейми се обърка от уравновесеността и от новата й красота — по-различна отпреди, някак си сдържана, недостижима, но още по-привлекателна. — Извинявай, не очаквах… Д-р Хоуг ми каза да не те безпокоя, докато не ме повикаш. Как си?