Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Каква ирония на съдбата! Морган, ти прекара целия си живот в опити да разориш единствената си сестра и семейството й. Баща ти е вършил същото спрямо единствената си дъщеря. А аз съм единственият ти син и единственото ти възмездие, което ще я запази, та тя да разори теб.
По-безопасно е да се разправям с Тес, отколкото с Малкълм, по-добре е. Тя ще ми отстъпи Ротуел в Шанхай и ще гарантира заемите от банка «Виктория», от които се нуждая. И ще ми осигури място в съвета. Не, тя с право ще сметне това за заплаха, а мястото ще получа по-късно. Междувременно следващи по списъка са Купър-Тилман.
Междувременно какво да правя? Ще тръгна за Хонконг веднага, щом е възможно. Странно, че Норбърт е мъртъв. И Малкълм. Странно.
Да умре върху нея? Едва ли. Ама че начин да си идеш!
С отстраняването на Малкълм орисниците ме даряват с още едно неочаквано щастие. Анжелик. Сега тя е свободна и богата, Търговската къща е богата. Шест месеца стигат, достатъчни са за траур и за мен да се подготвя. Дотогава Тес Струан ще е петимна тя да се махне от Хонконг и от главата й. И да се омъжи. Ами ако е забременяла? Тогава ще му мисля. Това няма никакво значение, ще получа Търговската къща по-бързо, отколкото го бях намислил.“
Тихият му смях се смеси с бръмченето на мухите.
— Д-р Бабкот чака отвън, Сър Уилям — съобщи Тайърър.
— Нека влезе, за Бога! Джордж, добро утро, какво, по дяволите, се е случило с горкия момък. Каква ужасна новина! Какво става с Анжелик, как е тя, чу ли за Норбърт? Жалкият негодник се опитал да застреля Джейми в гръб преди няколко часа!
— Да, да, чухме. — Бабкот бе неизбръснат и очевидно разстроен. — Хоуг заведе Анжелик във Френската легация, всички слязохме на брега заедно — тя отказа да се върне у Струанови.
— Разбирам я, не я обвинявам. Как е тя?
— В шок естествено. Дадохме й успокоителни. Ужасно ми е мъчно за нея — тя преживя ужасни неща тук: Токайдо, после оня проклет ронин главорез, а сега — това. Отвратителен късмет, най-лошият късмет. Много е зле.
— О! Да не полудее?
— Надявам се, че не. Човек никога не знае. Тя е млада и силна, но… човек никога не знае. В името на всичко свято надявам се, че не. — Двамата мъже бяха крайно обезпокоени. — Толкова жалко и за двамата. Ама че работа, чувствам се толкова безполезен, по дяволите.
Сър Уилям кимна.
— Трябва да призная, че страшно се ядосах от венчавката им, но като чух тази сутрин… ами, бих дал всичко само това да не се бе случвало. — Лицето му се изопна. — Прегледа ли тялото на Норбърт?
— Не, Хоуг ще го види, щом настани Анжелик. Мислех, че е по-добре веднага да дойда тук и да докладвам.
— Съвсем правилно. Сега какво се е случило на Малкълм?
Въпреки огорчението си Бабкот се държеше като лекар.
— Кръвоизлив. Артерия или вена се е скъсала или пукнала. През нощта, докато е спял, без никаква болка и мъки, иначе е щял да я събуди. Ще направя аутопсия, налага се заради смъртния акт.
— Добре, щом така препоръчваш. — На Сър Уилям планина му падна от плещите — тази история бе страховита и отвратителна, пък и не му се харесваше да си има работа с лекари — дрехите им винаги бяха опръскани с кръв и около тях се носеше лека миризма на лекарства и карбол, колкото и самите те да бяха чистоплътни. — Горкичкият младеж. Просто му е изтекла кръвта, така ли?
— Да. Не твърдя със сигурност… но Малкълм е най-невероятно спокойният мъртвец, който някога съм виждал. Сякаш е желал смъртта си.
Сър Уилям си играеше с мастилницата на бюрото.
— Джордж, възможно ли е… ако… искам да кажа накрая… може ли това да е причината? Искам да кажа, ако е бил извънредно възбуден?
— Навярно точно това се е случило. Не самото свършване, а неконтролируемото напрежение, което то предизвиква, би могло лесно да разкъса незарасналите тъкани или да причини спукване. Гениталните му бяха в ред, но стомашната му кухина бе уязвима. Бях зашил част от дебелото черво и няколко артерии, имаше няколко опасни поражения и не заздравяваха, както би ми се искало, а черният му дроб бе…
— Да, добре. Сега няма нужда от подробности — рече Сър Уилям гнусливо, започваше да му се повдига.
— Боже мой, горкият Струан! Не мога да повярвам… и тоя Норбърт! Ако не е бил Горнт, щяхме да отговаряме и за убийство. Този момък заслужава медал. Между другото той твърди, че Джейми е бил предизвикан и Норбърт си е получил заслуженото. Знаеш ли, че Малкълм и Норбърт са щели да се дуелират в Пияния град?
— Допреди малко не. Филип ми каза. Луди хора, и двамата. Дявол да го вземе, вие ги предупредихте!
— Да. Проклети глупаци, макар Горнт да се закле, че и двамата са се разбрали да приемат извинението на противника. Но той каза също, че сутринта Норбърт му съобщил, че е променил намеренията си и се кани да убие Струан. Жалък кучи син! — Сър Уилям неспокойно разместваше предметите по бюрото си, приглаждаше документите, малкия портрет в сребърна рамка. — Какво ще правим сега?