Гай-джин (Част III)

Не, никога не стига!“

Йоши съзнателно отвори потайното кътче в душата си и извика оттам Койко в целия й блясък и прекрасните дни, които бяха преживели заедно — с цялото им веселие и смях. Това го разтуши, успокои го, а мисълта за нея го върна към Мейкин и към предсмъртното й желание: „Баня и чисти дрехи.“ Усмихна се от щастие, че го е удовлетворил, и то само заради добрите й обноски.

„В този живот — засмя се Йоши, погален от вечерния ветрец, — в този Свят на сълзите, човек има нужда от чувство за хумор, нали?“