Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Естествено в заповедите на Сената изрично се казваше, че Квинт Цепион трябва да предаде върховното командване над легионите си на действащия консул. Какво по-нормално от това, така е било винаги. Миналогодишният консул може и да е получил проконсулски империум, но в едно съвместно начинание с действащия консул естествено, че не той, а консулът ще поеме върховното командване.

Но, Гай Марий, да не мислиш, че човек от сорта на Квинт Цепион ще се съгласи с подобно положение! Как изобщо Сенатът си бе помислил, че той, патрицият Сервилий, който произхожда по пряка линия от самия Гай Сервилий Ахала, спасителя на Рим, ще предаде командването на някакъв си нов човек, тръгнал от нищото, който не държи в дома си нито една восъчна маска на славен предшественик? Човек, който в крайна сметка се е добрал до консулството единствено защото на изборите не се е намерил кандидат с благородно потекло. Според Квинт Цепион имало консули и консули. Да, кълна се, точно такива бяха думите му! Когато се бил кандидатирал за консул, в изборите взели участие все достойни мъже, но миналата година най-доброто, което римляните могли да отсеят, били един застаряващ нобил от скромно потекло (разбирай мен) и някакво си амбициозно парвеню, което, освен с парите си, не можело да се похвали с нищо друго (разбирай Гней Малий). Така че, допълваше Квинт Цепион в писмото си, той нямало да се забави нито миг да поеме към Родан, но по времето, когато стигнел там, искал да го чака сенатски куриер, който да му носи съобщение, че върховното командване ще бъде предадено в негови ръце. Ако Гней Малий се съгласял да бъде негов подчинен, Квинт Цепион бил сигурен, че работите можели да вървят само към добро.“