Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Ще го имам предвид — усмихна се Кармайн и си тръгна.
След това се отби при Гъс Първи, Фред Колинс и Уол Гриърсън.
Първи не скри, че е разстроен, беше ходил до Ел Ей за погребението. Също като Фил Смит и той имаше непоклатимо алиби за деня, в който бе убита Ерика.
— Господин Смит смята, че доктор Девънпорт била нерешителна — подхвърли пред него Кармайн и се запита дали това не е стара информация за Първи. От изражението му се увери, че не чува обвинението за пръв път.
— Не съм съгласен — възрази той и избърса очи. — Фил и Фред са акули, те захапват всичко, което им се изпречи на пътя, и дори не мислят дали ще им се отрази добре, или после ще ги присвие стомахът. Според Ерика, тези четири фирми щяха да ни бъдат в тежест, нямаше да допринесат с нищо за дейността ни.
Мнението на Колинс бе същото като на Фил Смит, а Гриърсън застана на страната на Първи.
— По принцип тя беше предпазлива — заяви той, — тъкмо затова Дез я беше избрал да оглави „Корнукопия“. Но пък беше съгласна „Дормъс“ да купи малка фирма с добри идеи за слънчевата енергия. От реализацията на проекта ни делят десетилетия, въпреки това аз бях заинтригуван. Също и Ерика. Иска ми се да оставим фирмата да се развива самостоятелно, просто да налеем необходимия капитал в инфраструктурата им и по-късно да се възползваме от откритията им. Същото важи и за дестилацията на прясна вода. Човек трябва да пристъпва внимателно в света на малките фирми, за да не ги прегази, капитане — обясни Гриърсън, като повтори, макар и с други думи, сравнението на Първи с акулата. — В това отношение нерешителността на Ерика бе чудесна. За съжаление, в повечето отношения същата тази нерешителност беше истинска катастрофа.
— Какво ще стане сега, след като доктор Девънпорт я няма?
— Фил Смит поема управлението. През последните петнайсет години той беше инертен, а сега най-неочаквано се събуди и се държи като главен изпълнителен директор. — Гриърсън се намръщи. — Притеснявам се, че избликът му на енергия няма да продължи дълго. Дано греша, защото нямам желание да поема неговата работа.
— Какво представлява съпругата на Смит? — попита Кармайн и се замисли за кафявия каскет.
— Натали ли? — разсмя се Гриърсън. — Тя е от Лапландия, казва, че е от народа сами. Човек не може да повярва, че е от ескимосите, нали? Странни сини очи, руса коса. Народът сами са светли, поне така знам. Английският й е ужасен. Аз обаче я харесвам, тя е… жизнерадостна. Децата им са невероятно красиви, всичките са руси. Имат момиче и две по-малки момчета. Нито един не пожела да тръгне по стъпките на таткото и да постъпи на работа във фирмата — невероятно, колко често се случват подобни неща. Колкото и да са богати хората, децата сами си избират пътя.
— И нито един от тях не е мързеливец, така ли?
— Напротив, работохолици са, Натали се погрижи да не се разхайтят. Беше й влязла муха в главата да ги изпрати в родния си край и щом завършиха колеж, тя ги изпроводи в страната на нощното слънце. Те, разбира се, не останаха там. Пръснаха се по света.
— Семейство Смит ми се струват странна двойка.
Невероятно, мислеше си Кармайн; не съм и предполагал, че Уол Гриърсън знае толкова много клюки. Това означава, че най-добрата му приятелка е съпругата му.
— Семейство Смит са съвсем обикновени в сравнение със семейство Колинс, имам предвид, когато първата му съпруга беше още жива. Аки беше туркиня — поредната блондинка. Страхотна, макар и по твърде странен начин. Беше от някакво място близо до Армения или Кавказ. Синовете им са изключително красиви — вече са млади мъже. Единият е пехотинец, служи в Западна Германия, а другият е учен в НАСА и се опитва да прати човек на луната.
— Какво се случи с нея? Разведоха ли се?
Гриърсън стана сериозен.
— Не. Беше застреляна случайно близо до вилата им в Мейн. Някакъв идиот, луд по оръжията я сбъркал със сърна и й отнесъл главата. Затова търпим мацките на Фред. Докато Аки беше жива, той беше друг човек.
— Каква трагедия — кимна Кармайн.
— Да, горкият Фред.
Странни образи изплуваха в ума на Кармайн, но те се появяваха някъде в периферията на мислите му, също като движещи се предмети, които някой садист офталмолог нарочно задържаше в полето на периферното му зрение. Хем бяха там, хем ги нямаше. Ако завъртиш глава, за да ги видиш, те изчезваха и край!
— Да не би да полудявам? — попита той Дездемона, след като включи кодиращото устройство.
— Не, скъпи, напълно нормален си — успокои го тя. — Познавам това чувство. Господи, как само ми липсваш! — Замълча, след това продължи: — И на Джулиън му липсваш. Наистина му липсваш, Кармайн! Всеки път, когато се приближи мъж с походка като твоята, той започва да подскача на място — очарователен е!