Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Как можа да кажеш нещо толкова ужасно.
— Имаш представа кой е, нали? — попита тя.
— Не, тъкмо в това е проблемът. Знам и същевременно не знам.
— Спокойно, ще се сетиш сам. Времето хубаво ли е?
Той се отпусна по гръб.
— Чудесен пролетен ден в Кънектикът.
— Познай как е тук.
— Вали. При петдесет градуса ширина, Дездемона, и този мек климат е нормално да вали непрекъснато. Заради влиянието на Гълфстрийм е.
Когато Симонета Марсиано нахлу в офиса, Кармайн остана изненадан, но не и от начина, по който се появи; Симонета винаги нахлуваше с гръм и трясък, просто си беше такава. Така и не надживя военната 1940 година, когато бе постигнала най-големия си триумф — успешно беше оплела в мрежите си майор Дани Марсиано, който до този момент успешно се беше изплъзвал на жените. Макар и съвсем млада, Симонета не се интересуваше от младежите на своята възраст. Искаше зрял мъж, който да й осигури добър начин на живот още от началото на връзката. Щом бе мярнала майор Марсиано, Симонета го бе подхванала с всички очарователни номера на младостта, красотата и доброто настроение. Сега на него му оставаха две години до пенсиониране, докато тя бе в началото на четирийсетте.
Днес бе облечена в рокля с копчета отпред, розова, обсипана с по-тъмнорозови точки; полата стигаше до коленете й и разкриваше хубави крака в чорапи с ръбове, а обувките бяха от розова кожа със старомодни, средно високи токове и панделки отпред. Тъмната й коса беше прибрана на кок, отзад прихваната с розова сатенена панделка. Розовите и кафеникавите червила може и да бяха на мода, но Симонета беше с яркочервено. Някой непознат би решил, че е от по-леконравните жени, но това щеше да е огромна грешка. Симонета бе напълно предана и отдадена на Дани и четирите им деца; а недостойните й увлечения бяха насочени към клюките, така че нямаше нещо, което тя да не знае. Имаше си агенти и при кмета, и в „Чъб“, и в офисите в Областната администрация, и в Търговската палата, и сред Рицарите на Колумб22, в клуб „Ротари“, детската болница „Шрайнърс“ и много други места, от които можеше да научи сочни клюки. Ако Симонета е на твоя страна, шегуваше се съпругът й, все едно имаш възможност да ползваш без ограничение библиотеката на Конгреса.
— Здрасти — ухили се Кармайн и се надигна, за да я целуне по напудрената с руж буза и да я покани да седне. — Изглеждаш чудесно, Нети.
Тя се изпъчи гордо.
— Щом ти го казваш, си е истински комплимент.
— Искаш ли кафе?
— Не, благодаря. Няма да се бавя. Отивам на сбирка на женското движение в една винарна в Бъфо. — Тя се изкиска. — Обяд, хубаво червено италианско вино и много, ама много клюкички.
— Нямах представа, че си феминистка, Нети.
— Не съм — изсумтя тя. — Държа единствено на справедливото заплащане за свършената работа.
— Кажи какво има? — попита Кармайн, напълно объркан.
— А, нищо особено! Не искам услуга. Дойдох, защото си спомних, че с колегите търсите хора, които са присъствали на банкета на фондация „Максуел“.
— Ти си била там, нали, Нети?
— Да, на масата на Джон. Но нищичко не знам по въпроса, който те интересува. — Тя внезапно смени темата. — Нали знаеш погребалната агенция „Лавли Пийс“?
— Естествено. Барт със сигурност е погребал половината мъртъвци в източен Холоуман.
— При това все добри хора.
Той беше заинтригуван; както обикновено, Симонета владееше клюките до съвършенство. Пускаш във водата трохи и патиците пристигат, а след това грабваш пушката, поне така постъпваше Симонета.
— Стана друг човек, откакто Кора почина — продължи тя.
— Двамата много се обичаха — кимна сериозно Кармайн.
— Жалко, че няма син, който да поеме работата! Дъщерите са чудесни, но те рядко тръгват по стъпките на бащите.
— Впрочем, поне доколкото си спомням, Нети, съпругът на по-голямата беше погребален агент и пое бизнеса на Барт.
— Само да не те чуе Барт, че го наричаш погребален агент! Той предпочита да казва, че се грижи за мъртвите.
На Кармайн му омръзна.
— Нети, накъде биеш?
— Ей сега ще ти кажа! Минаха осемнайсет месеца, откакто почина Кора, и дъщерите на Барт много се тревожеха за него — заразказва Нети, решена да стигне до целта по избрания от нея път. — През първите шест месеца го оставиха сам, но тъй като той нямаше желание да излиза, започнаха да го подтикват. Караха го да ходи в „Шуман“, за да гледа новите постановки, на кино, на обществени събития — горкичкият, нямаше миг спокойствие.
22
Католическо братство. — Б.пр.