Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Лавина от убийства
Лавина от убийства - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лавина от убийства

Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:

12 убийства в един ден!
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 162
Перейти на страницу:

— Как можа да кажеш нещо толкова ужасно.

— Имаш представа кой е, нали? — попита тя.

— Не, тъкмо в това е проблемът. Знам и същевременно не знам.

— Спокойно, ще се сетиш сам. Времето хубаво ли е?

Той се отпусна по гръб.

— Чудесен пролетен ден в Кънектикът.

— Познай как е тук.

— Вали. При петдесет градуса ширина, Дездемона, и този мек климат е нормално да вали непрекъснато. Заради влиянието на Гълфстрийм е.

Когато Симонета Марсиано нахлу в офиса, Кармайн остана изненадан, но не и от начина, по който се появи; Симонета винаги нахлуваше с гръм и трясък, просто си беше такава. Така и не надживя военната 1940 година, когато бе постигнала най-големия си триумф — успешно беше оплела в мрежите си майор Дани Марсиано, който до този момент успешно се беше изплъзвал на жените. Макар и съвсем млада, Симонета не се интересуваше от младежите на своята възраст. Искаше зрял мъж, който да й осигури добър начин на живот още от началото на връзката. Щом бе мярнала майор Марсиано, Симонета го бе подхванала с всички очарователни номера на младостта, красотата и доброто настроение. Сега на него му оставаха две години до пенсиониране, докато тя бе в началото на четирийсетте.

Днес бе облечена в рокля с копчета отпред, розова, обсипана с по-тъмнорозови точки; полата стигаше до коленете й и разкриваше хубави крака в чорапи с ръбове, а обувките бяха от розова кожа със старомодни, средно високи токове и панделки отпред. Тъмната й коса беше прибрана на кок, отзад прихваната с розова сатенена панделка. Розовите и кафеникавите червила може и да бяха на мода, но Симонета беше с яркочервено. Някой непознат би решил, че е от по-леконравните жени, но това щеше да е огромна грешка. Симонета бе напълно предана и отдадена на Дани и четирите им деца; а недостойните й увлечения бяха насочени към клюките, така че нямаше нещо, което тя да не знае. Имаше си агенти и при кмета, и в „Чъб“, и в офисите в Областната администрация, и в Търговската палата, и сред Рицарите на Колумб22, в клуб „Ротари“, детската болница „Шрайнърс“ и много други места, от които можеше да научи сочни клюки. Ако Симонета е на твоя страна, шегуваше се съпругът й, все едно имаш възможност да ползваш без ограничение библиотеката на Конгреса.

— Здрасти — ухили се Кармайн и се надигна, за да я целуне по напудрената с руж буза и да я покани да седне. — Изглеждаш чудесно, Нети.

Тя се изпъчи гордо.

— Щом ти го казваш, си е истински комплимент.

— Искаш ли кафе?

— Не, благодаря. Няма да се бавя. Отивам на сбирка на женското движение в една винарна в Бъфо. — Тя се изкиска. — Обяд, хубаво червено италианско вино и много, ама много клюкички.

— Нямах представа, че си феминистка, Нети.

— Не съм — изсумтя тя. — Държа единствено на справедливото заплащане за свършената работа.

— Кажи какво има? — попита Кармайн, напълно объркан.

— А, нищо особено! Не искам услуга. Дойдох, защото си спомних, че с колегите търсите хора, които са присъствали на банкета на фондация „Максуел“.

— Ти си била там, нали, Нети?

— Да, на масата на Джон. Но нищичко не знам по въпроса, който те интересува. — Тя внезапно смени темата. — Нали знаеш погребалната агенция „Лавли Пийс“?

— Естествено. Барт със сигурност е погребал половината мъртъвци в източен Холоуман.

— При това все добри хора.

Той беше заинтригуван; както обикновено, Симонета владееше клюките до съвършенство. Пускаш във водата трохи и патиците пристигат, а след това грабваш пушката, поне така постъпваше Симонета.

— Стана друг човек, откакто Кора почина — продължи тя.

— Двамата много се обичаха — кимна сериозно Кармайн.

— Жалко, че няма син, който да поеме работата! Дъщерите са чудесни, но те рядко тръгват по стъпките на бащите.

— Впрочем, поне доколкото си спомням, Нети, съпругът на по-голямата беше погребален агент и пое бизнеса на Барт.

— Само да не те чуе Барт, че го наричаш погребален агент! Той предпочита да казва, че се грижи за мъртвите.

На Кармайн му омръзна.

— Нети, накъде биеш?

— Ей сега ще ти кажа! Минаха осемнайсет месеца, откакто почина Кора, и дъщерите на Барт много се тревожеха за него — заразказва Нети, решена да стигне до целта по избрания от нея път. — През първите шест месеца го оставиха сам, но тъй като той нямаше желание да излиза, започнаха да го подтикват. Караха го да ходи в „Шуман“, за да гледа новите постановки, на кино, на обществени събития — горкичкият, нямаше миг спокойствие.

вернуться

22

Католическо братство. — Б.пр.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 162
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)