Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
В тревната площ на съседната къща беше забита табела с надпис „Продава се“. Под този знак имаше по-малка метална табела с надпис „Без расови ограничения“, към която бяха прикачени шест разноцветни балона и прожектори, осветяващи надписа. Всички лампи в тази къща бяха запалени. Виждаше се един мъж с мустаци и зелено спортно яке с щампован надпис на фирма за недвижими имоти, както и впитите дънки и каубойските му ботуши.
Ла Моя излезе от къщата, за да посрещне останалите полицаи под прикритие, дошли за наблюдение на лилавата къща, всеки от тях със слухово апаратче в дясното ухо. В задната част на къщата, откъдето щеше да се води наблюдението, очакваха заповеди двама от сапьорската група и двама полицаи от спасителния отряд.
Други двама членове на сапьорската група бяха в кабината на камион с платформа, върху която след малко щяха да качват паркирала на забранено място кола. Местонахождението им — непосредствено до алеята, водеща към лилавата къща — им осигуряваше лесен и бърз достъп до синия микробус с белия покрив, който щеше да се появи всеки момент.
Болд, Боби Гейнис и Дафи се бяха настанили върху седалката с мека мъхеста тапицерия, извърнати към големите, огледални отвън прозорци на съвсем обикновена светлокафява каравана, паркирана на срещуположната страна на улицата, точно срещу обявената за продан къща. Гейнис беше с тяло на гимнастичка и яркосини очи, опулени като на дете сутринта на Коледа. Облечена бе с ватирана фланела, дънки и работни ботуши с грайфери на подметките. Болд държеше в ръка мобифон, чрез който можеше да поддържа постоянна връзка посредством друго телефонно устройство с командния пулт на диспечера в оперативната кола. До краката му бяха сложени две портативни радиостанции — едната настроена на секретната честота на полицията, другата приемаше директно от радиопредавателя, прикрепен под масата в лилавата къща. Мобифонът, лежащ на седалката до Гейнис, представляваше портативен факс апарат, захранван от батерии. На пода лежаха два револвера, полицейска палка, газов пистолет и две кутии пълнители за револверите. До тях бяха двете бронирани жилетки с щампован върху тях с ярки жълти букви надпис „ПОЛИЦИЯ“. Болд си помисли, че с целия този арсенал са готови за малка война.
На втория етаж на обявената за продан къща единствено прозорецът на стаята, служеща за мокро помещение, не светеше — там се намираше фотографът на полицията, въоръжен с два тридесет и пет милиметрови никона, всеки от които зареден с филм с различна чувствителност. Всяко движение щеше да бъде регистрирано и всяка дума.
Велосипед, мотоциклет и две коли без опознавателни знаци и надписи бяха разпределени по съседните улици, готови да последват микробуса, след като напусне района. Сега водачите на тези превозни средства стояха нащрек и очакваха пристигането на микробуса.
В четири и петдесет и седем се чу ясната дикция на мотоциклетиста по радиовръзката:
— Микробусът на заподозрения, сто двайсет и четири Бе седемдесет и шест, току-що премина през патрул „Браво“, насочи се в западна посока. Прието?
Диспечер: В западна посока. Прието.
— Точен е — каза Болд, гледайки си часовника.
Дафи с познатото изражение на човек, изпълнен с решимост, се готвеше да състави бърз психологически портрет на заподозрения.
Диспечер: Сто двайсет и четири Бе седемдесет и шест е регистриран на името на бял мъж, двадесет и девет годишен, Никълъс Грентън Хол. Адрес по местожителство: Паркланд, Южна Двеста и втора улица, сто трийсет и четири.
— Ето го — промълви Гейнис, наблюдаваща през процепа между завеските, закриващи стъклото между кабината и задната част на караваната.
Виждайки как микробусът наближава, Болд усети желание за мъст. В съзнанието му отново изникна образът на Бранслонович в пламъци сред дърветата — като горяща статуя. Един човек, отговорен за смъртта на толкова други хора.
Дафи каза:
— Той от военновъздушните сили ли е? Можем ли да го потвърдим?
Болд повтори въпроса в микрофона на мобифона. Диспечерът отвърна, че в момента тече пълна проверка на заподозрения. Сержантът повтори информацията за Дафи. Тя кимна, сдържаното й лице не показа никаква емоция.
Не бяха изминали и тридесет секунди и Болд, който все още несъзнателно притискаше мобифона до ухото си, информира Дафи:
— Осем години е бил във военновъздушни сили. От три години е цивилен служител във военната база „Командир Джоузеф“.