Черен дъжд

— Но не достатъчно мощно, за да освети целия свят — отбеляза Сюзан.

— Точно така — съгласи се археологът. — Въпреки хвалбите на Уукуб-Какиш.

— Всичко си идва на мястото — развълнувано заяви момичето. — Ако наистина е имал такива неща, първобитните хора много трудно биха ги описали.

Макартър кимна, но не отговори веднага. Замисли се за черепа в пещерата и за златните нишки, излизащи от очните кухини и водещи към темето му. Чичо му имаше титанов пирон в коляното си и пейсмейкър в гърдите си, а в окото му бяха имплантирали изкуствени лещи, след като му отстраниха пердето. Нишките сигурно изпълняваха подобна функция, някаква протеза или поне част от нея, подсилваща зрението по един или друг начин.

— Спомни си епизода, когато простреляли Уукуб-Какиш с духателна тръба — рече той. — Героите извадили метала от очите му. Навярно нямам достатъчно аргументи, за да го твърдя, но е напълно възможно скелетът, който ти намери в пещерата, да е на човека, влязъл в легендата под името Уукуб-Какиш.

— Или пък името и значението му са навлезли в употреба по-късно — добави Сюзан, — за да характеризират злата сила, която потискала хората.

Тя вероятно имаше право — легендите постепенно се разкрасяваха и допълваха и почти всички истории за беди търсеха източника им в конкретен злодей, а не в цяла група.

— Тъй или иначе смятам, че тук има някаква връзка — продължи Макартър. — И ако е така, това ще ни помогне да разберем малко по-добре зверовете, с които се сражаваме.

— Според вас тези зверове са Сипакна — каза Сюзан. — Синът или очевидно синовете на Уукуб-Какиш.

— Така предполагам — потвърди Макартър. — Негови синове, само че не в биологичен смисъл. В края на краищата Джордж Вашингтон е баща на нашата страна, а Бен Франклин е наричан „баща на електричеството“.

— „Баща“ може да означава също „покровител“ или „закрилник“… или „създател“ — довърши мисълта му студентката.

Той погледна към храма.

— Ако онзи скелет в пещерата е на Уукуб-Какиш, или действително, или най-общо, той може да е създателят на Сипакна. „Отглеждал“ е „сипакни“ в онези басейни, навярно ги е клонирал.

— Но защо зверовете още са тук? — отбеляза Сюзан.

Макартър беше мислил за това.

— Даниел търсеше някакви машини. Може би нашето присъствие тук е задействало алармен механизъм. Например, когато Кауфман е върнал кристалите на олтара.

— Или когато минахме през завесата от светлина — предположи тя.

— Капаните имат навика да надживяват хората, които са ги заложили — отвърна професорът. — Само си спомни за всички минни полета по света, които остават в земята дълго след края на войните. И ако нашият случай е такъв, може би онези дървени кукли или уродливи хора са поставили тук такава система. Всичко това са само догадки, но…

— Може и да не са — прекъсна го Сюзан. — Не се сетих да ви го покажа, когато бяхме в пещерата. Тогава единственото ми желание беше да се махна по-скоро оттам. Но преди вие да се появите, не ми оставаше друго, освен да се мъча да се свържа с Кауфман по радиостанцията и да се моля онези същества да не се доберат до мен.