Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Алфи замълчава, за да им даде време да осмислят признанията му.
– И така остава първата плочка – онази, на която е изобразен рогатият демон, за когото се смята, че е Сатаната пред портата от змии. Счита се, че тази е най-важната от трите плочи. Когато се постави на оригиналното си място, най-отляво на композицията, тя обявява Сатаната – а не Бог – за създател на света. Следователно, когато преминем през портите на този живот в отвъдния, срещаме Сатаната. Освен това Плочите подсказват, че Сатаната, а не Бог, е създал мъжа и жената и е дал право на всички да развратничат както си искат. Средната плочка се тълкува като предупреждение, че някои хора са започнали да вярват в лъжливи богове – затова нецвисът е набучен на кола на съмнението. А последната плочка изобразява гнева на Сатаната. Той толкова се е ядосал, че е изпратил своя дух на земята, за да приеме човешки облик и да накаже гадателя, като изнасили жена му и я накара да забременее.
Вито Карвальо въздъхва тежко. Това са сериозни неща. Със сигурност от онзи тип религиозни глупости, които привличат фанатиците и злодеите.
– Отче, знаете ли къде се намират тези плочки или поне част от тях?
– Не – отговаря Алфи. – През вековете църквата е придобивала една или две от тях, но никога и трите наведнъж. Според документите, които открих – а не изключвам в архива да има още – сатанистите са успели да съберат трите, но само за кратък период.
– Какво става, когато трите се съберат? – пита Валентина. – Организират някакъв сатанински фестивал?
Сега Алфи е този, който въздъхва.
– Нали знаете как хората постоянно питат църквата защо, ако има Бог, той позволява да се случват ужасни неща като земетресения, наводнения или епидемии? И знаете как, когато говорят за терористични нападения със стотици жертви, световните лидери казват, че за злодея е достатъчно да има късмет само веднъж, докато всички останали трябва да имат късмет всеки ден? Е, има хора в Църквата, които вярват, че когато Плочите от Атманта – или „Портите на Ада“, както е по-уместно да се наричат – се съберат, те създават възможност за действие на дявола. Съединени, отварят прозорец в пространството и времето, в който Бог е безсилен и най-жестоките деяния не могат да бъдат предотвратени.
– Възможност за дявола? – смаяно повтаря Валентина.
– Точно така.
Вито едва се престрашава да зададе следващия въпрос:
– Отче, намерихме един символ, начертан с кръв върху олтарите на две църкви във Венеция.
– Правоъгълник, разделен на части?
– Да.
– Правоъгълникът е символ на Плочите, знакът на поклонниците на Сатаната. Тяхното движение произлиза от Северна Италия, от времето на Тевкър и Тетия, много преди основаването на първите селища в мочурливия район, където сега се намира Венеция.
Вито, Валентина и Роко се споглеждат многозначително.
– Под последния символ имаше число – продължава Вито. – Това дали има някакво значение?
– Шестица ли? Предполагам, че е шестица.
– Да.
Вратата на малкия кабинет, от който се обажда Алфи, се отваря с трясък. Нахълтват двама униформени ватикански стражи.
– Шест дни – извиква той, преди да изтръгнат телефона от ръцете му. – Имате шест дни, преди да направят последното си и най-значимо жертвоприношение. След това портите на ада ще се отворят и ще бъдем безсилни срещу злото, което ще се освободи.
ПЕТА ЧАСТ
Capitolo LV
1778 Г.
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Ужасяващата история на малкия остров е надвиснала в нощта като невидим облак от отровни изпарения.
Ладзарето Векио е най-голямото гробище на Венеция, дом на покосените от чумата.
Близо век и половина по-рано болестта е опустошила града. Над една трета от населението – около пет хиляди души – са умрели. При такава смъртност се наложило да освободят затворниците, за да пренасят мъртвите и умиращите в лазарета, първия карантинен остров в Италия. По онова време бил известен с не толкова зловещото име Санта Мария ди Назарет, но името на светицата постепенно било забравено под купчините от трупове. Лекарите в болницата правели всичко възможно, за да лекуват нелечимото, но тя много скоро се превърнала просто в разпределителен пункт на мъртвите и умиращите.
Оттогава островът е необитаем. Или поне така си мислят хората.