Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Той поглежда мъжете срещу себе си:
– Наистина ли не знаете нищо за кражбата? Заклевате ли се?
Ермано поклаща глава:
– Не знаем нищичко. И двамата се заклеваме. Повярвай ми, наследството ти не е у нас.
– Тогава кой го е направил? – пита Танина. – Кой би я откраднал?
Тримата приятели се споглеждат. Томазо вижда, че са смутени.
– На кого другиго казахте? – пита той. – В човешката природа е да споделяме такива неща. На кого?
– Семейството ми знае – виновно признава Ермано. – Сестричката ми, но тя е само на девет. Също майка ми и баща ми. – Поглежда Томазо. – Татко е търговец на антики в гетото. Но не е крадец.
– Вярвам ти. Но ако е казал на други хора, може някой от тях да е крадецът.
Ефран въздъхва и поглежда Ермано:
– Аз казах на теб. Само на теб и на никого другиго.
Всички погледи се насочват към Танина.
– Аз казах на Лидия. А тя със сигурност не е крадла. Иначе съм говорила за плочката само с Ермано. Всъщност в последно време това е почти единственото, за което говорим.
Той вдига дебелите си вежди:
– Какво означава това?
– Нищо – сопва се тя. – Осен че беше обсебен от това нещо.
– Искаш да кажеш, че аз съм го откраднал, така ли?
– Нищо подобно не искам да кажа! Знам, че не си ти, нали бяхме заедно цяла нощ. Искам да кажа само, че ми се искаше да не си толкова вглъбен в изучаването на произхода на проклетата плоча, а да обръщаше повече внимание на мен.
В този момент двойната врата се отваря, Лидия влиза стремително и обявява:
– Масата е сложена, скоро ще дойде и храната. Изпратих един слуга до дома на мой приятел. Той има къща, в която можете да се скриете.
– Благодаря ти – казва Танина. – Не знам как ще ти се отблагодарим за гостоприемството и помощта.
– Стига глупости! – Лидия се усмихва широко. – Всичко това е страшно вълнуващо. Истинско приключение! – Хваща Танина с едната ръка, Томазо с другата и ги повежда към вратата. – Елате сега. Да пийнем и да видим с какво мога да ви развеселя.
57
В НАШИ ДНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ
– Никаква следа от Шаман. – Валентина звучи разтревожено. – Обадих се в хотела му. Казаха, че излязъл веднага след моето обаждане и оттогава не са го виждали.
– Ти кога му се обади? – пита Вито, като поглежда часовника на стената.
– Около девет и половина. Все още бяхме тук, работихме до късно.
Вито поглежда Роко:
– Поискай разпечатка от мобилния му телефон. Виж дали след това му се е обаждал някой. – Обръща се към Валентина. – Прати хората да разпитат в ресторантите, баровете и болниците, да видим дали не е пиян, пострадал или болен. Дайте описанието му на пешеходните и на водните патрули.
– Лейтенант Тоти вече работи по телефонните разпечатки. Тя ще ни помогне.
– Хубаво – разсеяно измърморва Вито. Изведнъж му хрумва немислимото. – Прати криминалистите в стаята на Том. Да потърсят косми по възглавницата му, кърпите, дрехите, навсякъде.
Валентина се стъписва:
– ДНК? Искаш проба от ДНК?
Вито се намръщва. Знае, че тя харесва бившия свещеник, може би дори вижда в него заместител на братовчед си.
– Като предпазна мярка, Валентина. Хайде, тръгвайте по задачите.
Тя изведнъж се досеща:
– Мислиш, че кръвта в базиликата е негова, така ли?
– Не мисля нищо подобно – опитва се да избегне въпроса Вито. – Искам само да бъда подготвен.
– Възможно е – измърморва Роко. – Сатанистите с голямо удоволствие биха размазали свещеническа кръв върху олтара на „Сан Марко“.
Валентина го поглежда смразяващо. Още не може да му прости, че я остави да обере сама упреците за пропуснатите отпечатъци в хипарската комуна, и шегата му не я настройва благосклонно.
– При последния ни разговор с Том той започна да ми казва за някакъв сериен убиец в Калифорния, който пишел послания в църквите с кръвта на жертвите си. Канеше се да дойде да ни разкаже за него днес.
– Чарлз Менсън? – пита Вито.
Тя поклаща глава:
– Не, не. Някакъв, за който не бях чувала... Йейл ли беше? Или Кейл? Някакво такова име. – Валентина напряга паметта си. – Бейл! Точно така. Сигурна съм, че е Бейл – Ларс Бейл. Том каза, че го е срещал преди повече от десет години от „Сан Куентин“.
Майорът поглежда Роко:
– Обади се на ФБР, кажи им да преровят базите данни и да ни пратят всичко, което може да ни послужи. Обади се в лосанджелиската полиция и виж какво знаят за Бейл. Разбери къде е сега и къде са всичките му известни съмишленици.