Пророчеството Венеция

Присвива очи, но не заплаква.

Свещта на пода почти изгасва. Някакво течение от отворена врата духва пламъчето.

Досега Томазо не е виждал мъжа, който влиза. Танина обаче го познава.

Лауро Гатусо вече не носи елегантния панталон, ленената риза и бродирания жакет, с които посреща клиентите в магазина си. Облечен е с черно расо с качулка – сатанинската дреха, известна като алба.

– Танина! Виждам, че си изненадана. – Той разперва ръце точно както правеше, когато тя бе още малка. – За теб днес ще бъде денят на прозрението. – Обръща се към Томазо: – Също и за теб, братко. – Приближава се и се вглежда в лицето му. – Имаш доста сериозни рани. Ако решим да живееш, ще трябва да се погрижим за тях.

Гатусо казва още нещо, но Томазо не го слуша. Твърде съсредоточен е в старанието да разбере какво се случва. Без съмнение е свързано с етруската реликва. Вече е сигурен в невинността на Танина и Ермано, но отсъствието на Ефран е показателно. Той сигурно е отишъл сам в манастира, без тяхно знание, подпалил е пожара, откраднал е плочката и я е продал на Гатусо.

Отвън се чуват силни гласове. Влиза Лидия.

Тя носи същото облекло като Гатусо и има триумфално изражение. Приближава се до Танина. След нея влизат двама забулени мъже. Влачат нещо.

Трупа на Ефран.

Оставят го и излизат.

Логиката на Томазо започва да се пропуква. И Ефран ли е бил невинен? Или са го убили, защото е изпълнил задачата си?

Лидия докосва приятелката си по бузата.

– Мила Танина, изглеждаш толкова смаяна. Безполезният ти живот на проста продавачка най-сетне ще придобие някакъв смисъл.

Поглежда Гатусо, който поставя ръка върху рамото на Томазо.

– Братко, запознай се със сестра си Танина. Вие сте деца на една презряна предателка – но сте и плът и кръв на един от най-почитаните ни върховни жреци.