Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
След километър и нещо на юг стигат мястото, където в онази мъглива утрин Томазо видя непознатия мъж да изхвърля два чувала от лодката си. Танина и Лидия вече зъзнат, зъбите им тракат; мъжете до тях разтриват раменете им, за да ги стоплят поне малко.
Луната е премрежена от сиви облачета. От някакъв остров наблизо към небето като черни пръсти се протягат голи клони.
Това ли е мястото, откъдето бе дошъл непознатият?
Лодката се насочва към острова. Към насечения бряг, за който рядко се говори.
Ладзарето Векио – Чумавият остров.
58
В НАШИ ДНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ
Лейтенант Франческа Тоти най-сетне попада на нещо съществено в разпечатката с разговорите от мобилния телефон на Том Шаман. Повечето обаждания са до хора, които вече са ѝ известни – служебните телефони на Вито и Валентина в сградата на карабинерите, но един човек в списъка на Том се оказва толкова важен, че тя го моли да остане на линия, докато установи конферентна връзка с майора.
Вито се обляга на скърцащото кресло в кабинета си и включва високоговорителя, а Валентина и Роко бързо се скупчват зад него, за да чуват по-добре.
Франческа представя събеседника си:
– Майоре, това е Алфредо Джордано, главен библиотекар във Ватикана. Отче Джордано, майор Вито Карвальо и колегите ми, лейтенанти Валентина Мораси и Роко Балдони, ви слушат.
Алфи се покашля и започва с малко неспокоен глас:
– Здравейте. Май трябва да повторя част от нещата, които току-що разказах на лейтенант Тоти. – Отново се покашля и овладява нервите си. – Аз, ъъъ... познавам отец Шаман... тоест Том – трудно ми е да приема, че вече не е свещеник – познавам го от десетина години. Том е добър човек, добър човек и мой много близък приятел. Когато ми разказа за вашето разследване, само за малка част от него, реших, че мога да помогна.
– Как точно му помагате, отче? – пита Вито.
– Том ме помоли да потърся в библиотеката на Ватикана информация за Плочите от Атманта. Нали знаете за този древен предмет? Той спомена ли ви за него?
Вито поглежда Валентина, която изглежда изненадана и поклаща глава.
– Не – казва Вито по микрофона. – Не е казвал. Какво представляват?
– Три сребърни плочи, датиращи от времето на етруските. Ако се съберат една до друга, образуват невероятно ценно произведение с размер колкото лист А4.
Валентина несъзнателно започва да скицира правоъгълния символ, който на два пъти намериха начертан с кръв във Венеция.
– Всяка плочка изобразява отделна сцена – продължава Алфредо. – Легендата гласи, че това били видения на един млад етруски гадател. Когато се съберат, образуват цялостна картина, която първоначално е наричана „Портите на Съдбата“, но с течение на годините в средите на католическата църква е станала известна като „Портите на Ада“.
Франческа Тоти го подканва:
– Отче, кажете, моля ви, онова, което споделихте пред мен за значението на плочките.
– Да, разбира се. – Алфредо понижава глас, тонът му става по-поверителен. – На плочките са изобразени множество змии – шестстотин шейсет и шест, за да сме точни – преплетени една с друга и образуващи решетките на портата. Има също изображение на могъщ бог, който ги пази. Това божество не е било част от етруския пантеон и Плочите са единственият предмет, на който е изобразено. В тайния архив намерих документи, в които Светият престол потвърждава, че това е първото признато от католическата църква изображение на Сатаната.
Всички в кабинета на Вито мълчат – опитват да си представят точно с какво лице и тяло е гравиран демонът.
– Не съм много сигурен дали разбирам значението на този предмет – продължава Алфи с още по-сериозен тон. – Това изображение на Сатаната предшества раждането на Христос. В онези години католицизмът дори не е съществувал като понятие.
– Точно кои години са „онези“ години? – пита Вито. – За кой период говорим?
– Шестстотин години преди Христа. – Или по-точно, 666-а година. Църквата счита, че Плочите от Атманта са нещо като свидетелство за раждането на Сатаната. Документ за първия ден, в който е стъпил на земята в човешки образ, и причина числото 666 да се превърне в толкова мощен символ на злото.
59
ВЕНЕЦИЯ
Том иска да избяга, да се бори, но е толкова натъпкан с упоителни, че не може дори да помръдне.