Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Когато Томазо стъпва на брега, нервите му са опънати до крайност. Много добре си спомня историите за острова, които е чувал в манастира – за масови гробове, изкопани набързо, за да поберат трупащите се в града разложени тела. Знае, че сега върви по някогашния маршрут на каруците, натоварени с похабен живот – с трупове на мъже, жени и деца, превозвани към общите ями, в които да бъдат изгорени.
Гребците, с фенери в ръка, застават отпред и отзад на групичката и всички тръгват към вътрешността на острова, където се вижда гъста гора.
Въздухът е леденостуден; почвата под земята – твърда и хлъзгава. Някой отпред се спъва и фенерите изгасват. Някоя от жените изкрещява – Лидия, както изглежда.
Нещо удря главата на Томазо отстрани. Той си мисли, че се е блъснал в нисък клон.
Следва нов удар. Този път много по-силен. Достатъчно силен да го повали и да не остави никакво съмнение, че го нападат. Той се обръща върху твърдата, хлъзгава земя и закрива лицето си с ръце, за да се предпази.
Силна болка пронизва дясното му рамо. После – страната и бедрото му.
Дъжд от удари се изсипва върху главата, краката и ръцете му. Някой затиска корема му с коляно. Нападателят застава върху него. Томазо подушва миризмата му.
Алкохол. Чесън. Странен парфюм.
Удрят го с юмрук в лицето. Със смазваща сила. Устата му се пълни с кръв и счупени зъби. Той ги изплюва и се дави.
Нападателите сграбчват ръцете и краката му. Завива му се свят. Прилошава му.
Нещо грубо притиска лицето му. Въже.
Последното, което усеща, преди да изпадне в безсъзнание, са миризмата и примката, която се плъзва по разкървавения нос и стяга гърлото му.
61
В НАШИ ДНИ
ВЕНЕЦИЯ
Том е бил в безсъзнание толкова дълго, че няма представа колко време е минало. Със сигурност двайсет и четири часа. Може би повече. Много повече.
Чувства се така, сякаш е изгубил способността да преценява каквото и да било. Не знае дали е ден или нощ.
Дали е сляп, или очите му все още са превързани.
Понякога дори не може да каже дали е буден или заспал.
Върху сивия екран на ума му преминават познати сцени. Убийството на Моника Видич. Убийствата от Дисниленд. Смъртта на Антонио Павароти.
Главните актьори са все едни и същи: Вито Карвальо, Валентина Мораси и Ларс Бейл. Второстепенните също са му познати: Тина Ричи, Мера Тийл, Силвио Монтезано и Алфи Джордано.
Но всичко е объркано.
В тази смесица от сюжети и подсюжети, причинени от упойващите вещества, Том е отредил на Вито ролята на сатанински върховен жрец, Джордано е убиецът на Антонио Павароти, а Валентина – тайната собственичка на „Портите на Съдбата“. Такъв е ефектът на опиатите. Разширяват съзнанието, карат те да мислиш различно, но изкривяват всичко.
Въпреки че не знае колко дълго са го държали в плен, Том е наясно, че са минали дни, не просто часове. Осъзнава го, защото започва да привиква към медикамента, който му инжектират. Промеждутъците между пълното потапяне в безкрайния наркотичен свят на безпаметност и постепенното връщане в действителността се скъсяват. Този, който му инжектира приспивателното, явно не е достатъчно опитен.
Опитен или не, той идва.
Забива поредната игла в надупченото като мишена за дартс бедро на Том.
Пълното опиянение не настъпва веднага, но Том усеща, че се задава. Като голям влак, натоварен с черни въглища. Приближава с бучене от дълбоките тунели на съзнанието му.
Скоро ще е тук.
Ще го смачка. Ще го размаже по колелата си. Ще го остави на парчета върху релсите.
Филмите отново започват.
Нова порция объркани сценарии – сатанисти със сребристи качулки държат „Портите на Съдбата“. Този път обаче нямат нищо общо с Италия.
Южна Америка.
Незнайно защо невидимият режисьор в съзнанието на Том поставя действието във Венецуела.
Влакът идва. Приближава. Само на няколко метра от него.
Венецуела.
Думата се запечатва в съзнанието му.
Венецуела. Малката Венеция.
Огромният черен локомотив го връхлита. Разбива новородените му мисли. Смачква ги с рев и съскане в мрака.
62
2 ЮНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ
На Вито Карвальо отдавна не му се е случвало да тормози така подчинените си. Очакваше Венеция да е безметежна службица, а не главоломна надпревара със сатанисти и ритуални убийства.
Накара Франческа Тоти да досажда на Ватикана – толкова настойчиво, че сигурно душата ѝ никога няма да бъде допусната в рая. Веднага след рязкото прекъсване на разговора с Алфи Вито ѝ заповяда да се обади в римската централа на карабинерите и да им каже незабавно да изпратят отряд да го търси. Не мина добре. Ватиканът и папата се охраняват от швейцарските гвардейци, които използват всяка възможност да изтъкнат, че Ил Стато дела Чита дел Ватикано не само е суверенен град държава, а има и независима юрисдикция от Италия и от централната власт на Римокатолическата църква – накратко, че там полицейските значки и съдебните заповеди не струват пет пари. Карабинерите обаче могат да бъдат много убедителни. След цял ден спорове Вито беше прибегнал до скрити заплахи. След скритите използва и някои по-явни. В резултат от това отец Алфредо Джордано бе освободен и всеки момент трябва да пристигне в участъка на карабинерите във Венеция.