Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— И преди това си бяха такива — казах и отново се отпуснах върху възглавниците.
Вчера вечерта една лимузина ме докара вкъщи, не познавах шофьора, но червенокосият господин Марли ме придружи чак до входната врата.
Не видях повече Гидиън и по-добре. Стигаше ми, че щях да го сънувам цяла нощ.
На вратата ме бе посрещнал господин Бърнард, икономът на баба ми, както винаги любезен и напълно непроницаем. Мама ме пресрещна на стълбите и ме прегърна, сякаш се бях върнала от експедиция до Южния полюс. Аз също се радвах да я видя, но все още й бях малко сърдита. Беше толкова странно да установя, че собствената ми майка ме е лъгала. А и не искаше да ми каже причините за решението си. Освен няколкото кодирани фрази — не вярвай на никого, опасно, тайна, дъра-бъра — не успях да узная нищо, което би обяснило държанието й. Понеже вече припадах от умора, без много приказки хапнах малко от студеното пиле и после си легнах, без да й разкажа за случилото се през деня. А и какво щеше да прави с подобна информация? И без това се притесняваше прекалено много. Стори ми се, че изглеждаше изтощена почти колкото мен.
Каролайн отново разтърси ръката ми.
— Хей, не заспивай отново!
— Добре де. — Със замах поставих крака на пода и установих, че въпреки дългия разговор по телефона, който проведох с Лесли, преди да заспя, поне малко съм успяла да се наспя. Но къде беше Ксемериус? Беше изчезнал, когато вчера вечерта влязох в банята и оттогава не се беше мяркал повече.
Вече под душа окончателно се събудих. Макар да ми бе забранено, измих косата си със скъпия шампоан и балсам на майка ми, нищо че уханието на рози и грейпфрут можеше да ме издаде. Докато подсушавах косата си с хавлия, неволно се запитах дали Гидиън харесва рози и грейпфрут, след което веднага строго се смъмрих. Едва бях поспала няколко часа и вече мислех за онзи смахнат тип! Какво толкова се беше случило? Е, добре, бяхме се целували в изповедалнята, но малко след това той отново беше влязъл в ролята на гадняр, а падането ми от седмото небе не е нещо, за което исках да си спомням, независимо дали съм се наспала, или не. Което, между другото, споменах и на Лесли, тъй като вчера тя изобщо не искаше да спре да говори по темата.
Издухах косата си със сешоар, облякох се и заслизах по многото стъпала към трапезарията. Каролайн, Ник и аз, както и мама, обитавахме третия етаж на къщата, който — за разлика от останалата част на архаичната постройка, която сякаш от самото начало на летоброенето (най-малко!) е притежание на семейството ми — беше донякъде уютен. Другата част на къщата бе претъпкана с антикварни вещи и портрети на различни предци, малка част от които бяха наслада за очите. Имахме и бална зала, в която с моя помощ Ник се научи да кара колело (разбира се, тайно), но както всеки знае, в днешно време движението по улиците на големите градове бе опасно. За кой ли път отново съжалих, че с мама не можехме да се храним на нашия етаж, но баба ми, лейди Ариста, настояваше да се събираме в мрачната трапезария, чиято ламперия имаше цвета на млечен шоколад — това бе най-доброто сравнение, което ми хрумваше. Другото би било... ъъъ... неапетитно.
Поне днес настроението беше значително по-добро от вчерашното, което веднага щом влязох, ми направи впечатление. Лейди Ариста, винаги напомняща на учителка по балет, която всеки момент ще те перне през пръстите, каза дружелюбно:
— Добро утро, дете мое.
А Шарлот и майка й ми се усмихваха, сякаш знаеха нещо, което не ми бе известно.
И тъй като леля Гленда никога не ми се усмихваше (както и почти на никой друг, като изключим киселото повдигане на ъгълчетата на устните й от време на време), а вчера Шарлот ми наговори доста грозни приказки, веднага застанах нащрек.
— Случило ли се е нещо? — попитах.
Дванайсетгодишният ми брат Ник ми се ухили, когато седнах на мястото си до Каролайн, а мама бутна към мен огромна чиния, пълна с бъркани яйца и препечени филийки. Щях да припадна от глад, когато ароматът на вкусното ядене изпълни ноздрите ми.
— О, боже — каза леля Гленда. — Явно искаш още днес дъщеря ти да попълни нуждите на организма й от мазнини и холестерол за този месец, нали, Грейс?
— Точно така — отвърна мама невъзмутимо.
— Един ден ще те мрази, защото не си внимавала за фигурата й — каза леля Гленда и отново се усмихна.
— Фигурата на Гуендолин е перфектна — рече майка ми.
— Все още — заключи леля ми, все още усмихвайки се.
— Да не сте сложили нещо в чая й? — прошепнах на Каролайн.
— Преди малко някой се обади по телефона и оттогава леля Гленда и Шарлот се държат така — прошепна Каролайн в отговор. — Като преобразени!