Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
В този момент Ксемериус се приземи на перваза отвън, събра крилата си и мина през стъклото.
— Добро утро — казах зарадвана.
— Добро утро — отвърна той и подскочи от перваза върху един празен стол.
Докато другите ме гледаха изумено, Ксемериус се почеса по корема.
— Имаш доста голямо семейство. Все още не съм успял да си съставя окончателно мнение, но ми се струва, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. Бих казал прекалено много. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане. — Той разтърси крила. — Къде са бащите на тези дечица? И къде са домашните животни? Такава огромна къща, а няма дори едно канарче. Разочарован съм.
Ухилих се.
— Къде е пралеля Мади? — попитах, докато се нахвърлях върху яденето.
— Страхувам се, че нуждата от сън на скъпата ми зълва е по-голяма от любопитството й — рече лейди Ариста с достойнство. Изпъната като свещ, тя седеше на масата за закуска и похапваше с вирнато кутре една препечена филийка с масло. (Всъщност никога не съм виждала баба ми в друга стойка, освен изпъната като свещ.) — Заради ранното й ставане вчера, през целия ден беше в ужасно настроение. Не мисля, че някога отново ще я видим преди десет сутринта.
— Мен това ме устройва — каза леля Гленда с пискливия си глас. — Бръщолевенето й за сапфирени яйца и часовникови кули може да коства на човек и последния му нерв. И така, как се чувстваш, Гуендолин? Мога да си представя, че всичко е много объркващо за теб.
— Мхм — кимнах аз.
— Сигурно е ужасно, изведнъж да установиш, че си роден за по-висши дела, но не можеш да отговориш на изискванията. — Леля Гленда набоде едно парченце домат в чинията си.
— Господин Джордж съобщи, че досега Гуендолин се е справяла много добре — каза лейди Ариста и преди да успея да се зарадвам на проявената от нея солидарност, добави: — Поне доколкото го позволяват обстоятелствата. Гуендолин, днес отново ще бъдеш взета от училище и откарана в Темпъл, като този път Шарлот ще те придружи. — После отпи глътка от чая си.
Не можех да си отворя устата, без от нея да изпаднат бърканите яйца, затова само се ококорих изплашено, но Ник и Каролайн попитаха вместо мен.
— И защо?
— Защото — отвърна леля Гленда и странно заклати глава — Шарлот може всичко онова, което Гуендолин би трябвало да може, за да се справи със задачата си. И така, заради хаотичните събития през последните два дни — които можем живо да си представим — в Темпъл желаят Шарлот да помогне на братовчедка си да се подготви за следващото си пътуване във времето. — Тя изглеждаше, сякаш дъщеря й току-що е спечелила олимпиадата. Най-малкото.
За следващото си пътуване във времето? Моля?
— Кое е това съсухрено червенокосо женище? — осведоми се Ксемериус. — Заради теб се надявам да става въпрос за някоя далечна роднина.
— Не че тази молба ни изненадва, но въпреки това обмислихме дали да се отзовем. В крайна сметка Шарлот няма повече никакви задължения към тях. Но... — На това място съсухреното, червенокосо, злобно же... ъъъ... леля Гленда въздъхна театрално — Шарлот е пределно наясно с важността на тази мисия и е готова самоотвержено да принесе своя дял за успеха й.
Майка ми на свой ред също въздъхна и ме дари със съжалителен поглед. Шарлот приглади кичур от лъскавата си червена коса зад ухото и запърха с мигли.
— Моля? — възкликна Ник. — На какво пък би могла Шарлот да научи Гуени?
— О! — отвърна леля Гленда и бузите й почервеняха, защото се разгорещи. — На изключително много неща, но би било абсурдно да се предположи, че за толкова кратко време Гуендолин ще успее да навакса това, което Шарлот е усвоявала в продължение на години. Да не споменаваме за... ами... несправедливото разпределение на природни таланти в този случай. Единственото, което може да се направи, е да се покажат само най-необходимите неща. Преди всичко липсата на обща култура и познания за маниерите през различните епохи при Гуендолин е просто трагична, доколкото чух.
Ама че нахалство! От кого ли го е чула?
— Да, а и човек спешно се нуждае от маниери, когато кисне сам в заключено подземие — казах. — Току-виж някоя мокрица види как си бъркаш в носа.
Каролайн се разкиска.
— О, не, Гуени, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но в скоро време ти предстоят някои малко трудни задачи. — Шарлот ми отправи поглед, който уж трябваше да бъде съжалителен, но изглеждаше по-скоро ехиден и злорад.
— Братовчедка ти е права. — Донякъде винаги съм изпитвала страх от пронизващия поглед на лейди Ариста, но сега направо изтръпнах от него. — По заповед от най-горе ще прекараш много време в осемнайсети век.