Оловният войник

— Прието — отговори Мастърс. — Действам.

Патрик чу шум отляво и бързо се завъртя. За своя изненада видя мършав дребен човек с найлонов сак на гърба да тича колкото му крака държат по главния път. С един скок го настигна.

— Я! — ахна човекът. — Кой, по дяволите, сте вие?

— Не е ваша работа — каза Патрик и дръпна найлоновия сак. — По-важно е вие кой сте?

— Никой не съм! — извика дребният човек. — Пуснете ме да си вървя.

Патрик го бутна леко по гърдите, но човекът тупна на земята.

— Попитах ви кой сте?

— Счупихте ми гръдния кош! — изхленчи мъжът.

— Ще ви счупя и главата, ако не ми отговорите!

— Аз съм Бени Рейнолдс. — Въпреки болката, мъжът успя да се изправи на крака и извика: — Трябва да се махнем оттук.

— Какво правите на това място?

— Работя. Работя за Таунсенд и „Арийската бригада“. Слушайте, нямаме никакво време…

— Таунсенд ли? — каза Патрик. — Господи, накрая мозайката се нареди. Имате предвид Грегъри Таунсенд, английският терорист, търговецът на оръжие?

— Вече ти казах, тъпанар. — Гласът му внезапно изтъня. — Исусе, трябва да се махаме оттук! В хамбара има заложени бомби.

— Какво?

— Не задавайте тъпи въпроси, глупако… бягайте!

Патрик не се поколеба. Той сграбчи Рейнолдс и включи двигателите. Макар че човекът не тежеше много, скокът беше само двайсетина метра, но за производителя на дрога беше впечатляващ.

— Майчице! — възкликна той. — Страхотно! Вие можете да летите!

Бяха необходими няколко секунди двигателите да се презаредят.

— Добре, сега говори! — заповяда Патрик. — Къде е Таунсенд? Къде е майорът?

— Измъкнаха се преди може би двадесет минути — каза Рейнолдс. — Не зная накъде. Вие влизахте в хамбара, нали?

— Да.

— Тогава, ако бързо не се махнем поне на един километър оттук, сме мъртви — каза Рейнолдс. — Положително сте задействали поне един ключ. Таунсенд постави няколко скрити детонатора за взривяване на бомбите. Пускайте вълшебните си двигатели и да изчезваме!

— Още не мога — отвърна Патрик.

Двамата тръгнаха бързо по пътя, Патрик полуносеше, полувлачеше Рейнолдс. Включи секретния комуникационен канал.

— Джон, напускам — предаде Патрик. — Взех и един пленник.

— Прието — отвърна Джон. — Тръгвам към теб.

Патрик грабна Рейнолдс и включи двигателите… Точно преди да се приземи от първия скок, зад тях се чу страхотна експлозия. Бомбата със закъснител в хамбара експлодира и взриви бутилките с водород. Изригна огромен огнен облак.

Ударната вълна ги повдигна от земята и ги захвърли на още тридесет метра. Паднаха от другата страна на пътя в един гьол, пълен с кална вода, точно когато бялото горещо огнено кълбо премина над тях като цунами. От високата температура водата около тях се изпари и гьолът се превърна в черна дупка.